1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София, 10.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 5293 /2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. И. Н. в качеството й на пълномощник на Н. К. К., и по касационна жалба, подадена от И. Б. С. и Н. Б. С., чрез адв. Й. Г., срещу решение от 16.02.2015 г. по възз. гр. д. № 7207/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б с-в, с което е отменено решение от 08.03.2012 г. по гр. д. № 57082/2009 г. на Софийски районен съд, 27 с-в и вместо него е признато за установено по отношение на Н. К. К., И. Б. С. и Н. Б. С., че ПК „П.” е собственик на 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот /НПИ/ с площ от 5 070 кв.м., находящ се в м. „П.“ на 26-тия километър по пътя София-С., съставляващ имот № 000103 в землището на [населено място], СО- район „П.“ заедно построения в имота ресторант „Златна рибка“ с Р. от 897 кв.м., състоящ се от: сутерен кота – 325 и – 256, в който са изпълнени складови и други обслужващи помещения; първи етаж, кота 0.00, състоящ се от: чардак, тераса, хол, дневен склад, бюфет и др. помещения; втори етаж, кота 128, състоящ се от три зали, коктейлна зала, други помещения и коктейлна тераса на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
В касационната жалба, подадена от адв. Н., в качеството й на пълномощник на Н. К., се поддържат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбподателката се е позовала на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Кои са елементите на фактическия състав на възстановяването на собствеността по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ). Елемент ли е от него изискването имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; и 2/ Какви са пределите на косвения съдебен контрол върху актовете по реституция по ЗВСНОИ. Допустимо ли е по този ред гражданският съд да пререши въпрос, който е разгледан пряко и разрешен с влязло в сила съдебно решение в административното производство, а не е поставен за първи път пред него като основание за провеждане на контрол върху материалната законосъобразност на административния акт. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК.
И. Б. С. и Н. Б. С. са подали отговор, в който изразяват становище, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение се обжалва с касационната жалба и от И. Б. С. и Н. Б. С., чрез адв. Г., се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните въпроси: 1/ Допустимо ли е смесването на правния режим по ЗВСНОИ и ЗВСОНИ при положение, че а/ в първия случай административният акт, респ. съдебното решение се явяват правопораждащия факт за отмяна на отчуждаването, респективно възстановяването на собствеността, а във втория възстановяването на собствеността настъпва ex lege и административното производство няма правопораждащо действие; б/ първият закон не предвижда ограничения относно невъзможност за отмяна на отчуждаването с оглед преминаване на собствеността върху отчуждения имот в патримониума на трети лица, тъй като не съществува правна възможност по отчуждителните закони, отчуждения имот, без да е изпълнено мероприятието да бъде прехвърлен в собственост на трето лице; в/ в първия закон изрично се изисква мероприятието, за което е отчужден имотът, да не е изпълнено, докато в другия – имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, т.е. меродавно е в случая изпълнението на мероприятието след пълно разрушаване на отчуждените постройки, а не преустройства; 2/ Компетентен ли е гражданският съд да ревизира решение на административния съд по отмяна на отчуждаването след като ЗВСНОИ не предвижда други участници в производството по отмяна на отчуждаването извън органа и лицата, чиито имоти са отчуждени и доколкото социалистическата организация, на която е предоставил имота, може да оспори отмяната на отчуждаването, след като тя държи имота на отпаднало основание; 4. Твърди СЕ, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 474/13.01.2011 г. по гр. д. № 693/2010 г. по описа на ВКС, ІІ, г.о., решение № 250/21.07.2009 г. по гр.д. № 6263/2007г. по описа на ВКС, І г. о., решение № 208/19.05.2009 г. по гр. д. №137/2008 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1167/02.08.1999 г. по гр. д. № 2062/1998 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение № 315/30.11.2011 г. на ВКС по въпроса за придобивната давност, когато кооперация е владяла имот държавна собственост.
Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради броя и значимостта на споровете за собственост върху реституираните имоти.
Ответникът по касация, ищец по иска, Потребителна кооперация П., не е подала отговор по касационните жалби в срока по чл. 287 ГПК.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение от 16.02.2015 г., постановено по гр. д. № 7207/14 г., Софийски градски съд се е произнесъл по съществото на спора в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК. Приел е, че Софийски районен съд е бил сезиран с иск, предявен от ПК „П.”, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на подробно описан недвижим имот, а правният интерес на ищеца е обусловен от правата на ответниците Н. К. К., И. Б. С. и Н. Б. С. в имота, които му се противопоставят.
От фактическа страна е приел за установено, че за нуждите на СГНС за изграждане на парк с ресторант, лятна градина къмпинг и паркинг „Златна рибка” ИК на СГНС е взел решение за отчуждаване на 2/3 ид. ч. от терен с площ от 5 дка, намиращ се в м. „П.” на 26-тия км по шосе София-С. и построената в него сграда от собствениците физически лица К. и Д. Х., И. З. и М. С. по протокол № 5 от 14.03.1996 г. В същия е отразено, че останалата 1/3 ид. ч. от имота е собственост на СГНС. С решение по протокол № 9 от 09.05.1966 г. е било изменено предходното в смисъл, че имотът се отчуждава за нуждите на Централния кооперативен съюз за изграждане на парк с ресторант, лятна градина къмпинг и паркинг. По данни от издадено от Ц. удостоверение от 18.11.1996 г. се установява, че Ц. е заплатило на правоимащите лица обезщетението за отчуждените за негови нужди 2/3 ид. ч. от имота, а останалата 1/3 му е била предоставена безвъзмездно от държавата, за което е било взето решение от МС на основание т. 9 от ПМС № 120 от 6.11.1963 г.
С приета техническа експертиза е установено, че в имота е реализирано мероприятието като съществуващата в имота сграда е била запазена и преустроена в ресторант чрез пристрояване – изграждане на разширение – две крила северно и южно и поставяне на цялостен нов покрив. Построеният ресторант е с разгъната застроена площ от 897 кв. м., лятна градина от ляво на ресторанта на две нива и паркинг. Строителството е извършено на основание издаден в полза на Градски кооперативен съюз позволителен билет № 432 от 1967 г. за извършване на разширение на пивница „Златна рибка” и обектът е въведен в експлоатация през 1967-1968 г. Заведен е като дълготраен материален актив първоначално по счетоводните документи на ГКС, а от 17.09.1970 г. по счетоводните документи на ПК „П.”.
По отношение на ответниците е установено, че спорните 2/3 ид. ч. от имота са били собственост на И. З. и С. Х., от които са били отчуждени. Наследниците им са предявили искане за отмяна на отчуждаването на основание ЗВСНОИ и с решение по а.х.д. № 756/2005 т.на ВАС е отменено отчуждаването, с аргумент, че мероприятието, за което е отчужден имота, не е реализирано, а обстоятелството, че имотът е в патримониума на ГКС е без значение за реституцията. Въз основа на това решение наследниците на С. Х. – Д. С. К. и К. Л. Х. са продали на Н. К. К. 2/9 ид. ч. от имота, а наследницата на И. З. – М. И. С. е продала на И. Б. С. и Надежда Б. Стоянова 3/9 от имота, за което е съставен н. а. № 3, т. ІV, от 10.04.2008 г. Ответниците по иска са се снабдили с изпълнителен лист издаден, по реда на чл. 417, т. 3 ГПК и са образували изпълнително производство. В имота е заварен наемател Г. Ц., действащ като едноличен търговец. Изпълнителното производство е спряно спряно до приключване на гражданскоправния спор между страните.
Въззивният съд се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуването на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС и е упражнил косвен съдебен контрол върху акта за реституция, с който ответниците по иска за собственост обосновават правата си, тъй като в производството по издаването му не е участвала кооперацията, ищец по иска. Крайното разрешение на въззивния съд е обусловено от направената констатация, че не е била налице предпоставката за реституция по реда на ЗВСНОИ по З. и др., а именно имотът да е собственост на държавата, община, обществена организации или на техни дружества по чл. 61 ТЗ, тъй като само тогава държавата може да се разпорежда с него и да го възстанови на предишните собственици, от които е отчужден. На основание извършеното отчуждаване имотът е станал собственост на Ц., за нуждите на който е била проведена процедура по реда на Закона за общия градоустройствен план, а на собствениците е било изплатено обезщетение. Не е била налице е втората предпоставка – мероприятието да не е реализирано. Намерил е че то реализирано въпреки запазване на старата сграда и преустрояването й, тъй като в имота са изградени парк с ресторант и паркинг. В старата сградата е изпълнен кухненски бокс, а в новата част – ресторант. Приел е, че е била налице предпоставката отчуждаването е извършено на основание на някои от законите, изброен в реституционната норма.
След като е достигнал до извода, че имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗВСНОИ, е заключил, че решението не е породило правни последици като постановено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Договорът за покупко-продажба, от който И. и Надежда С. черпя права също не е породил транслативно действие, по правилото, че никой не може да прехвърли права, които няма. Приел е за основателен доводът на ищеца за придобиване на имота по давност, тъй като е установено, че кооперацията ищец владее имота от 1996 г. до 2006 г. и не е налице забрана за придобиване на вещни права между кооперативни организации. Доказано е, че ПК П. владее имота от 1968 г., когато след преустройството му й е предадено владението и стопанисването, като тази кооперация е заплатила на Ц. всички разходи както за преустройството така и за обезщетяването на отчуждените собственици. Въз основа на всичко изложено е намерил предявения иск на кооперацията за основателен и го е уважил.
І. По касационната жалба на Н.:
Не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК за допускане касационна проверка първият въпрос за елементите от фактическия състав на ЗВСНОИ. Законосъобразно е прието, че отчужденият имот следва да се намира в патримониума на държавата за да може да се извърши реституцията му. Тя има за цел да възстанови правото на собственост в полза на лицето, от което имотът е отчужден, ако мероприятието, за което е отчужден не е реализирано. В случая имотът е бил отчужден за нуждите на кооперативна организация и след заплащането на обезщетението на собствениците, вещните права върху него са преминали в кооперацията. В съответствие със задължителната практика на ВКС е прието, че липсата на изрично законодателно уреждане на този елемент от фактическия състав на реституционната норма, се преодолява по тълкувателен ред, в какъвто смисъл е формирана трайна и безпротиворечива практика.
Въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол е разрешен също при правилно прилагане на закона и задължителната съдебна практика. Кооперацията не е била страна в административното реституционно производство, инициирано от наследниците на отчуждените собственици, поради което в него не е могла да защити правата си. Единствения път на защита е да релевира довод за нищожност на акта за отмяна на отчуждаването в гражданскоправен спор за принадлежността на правото на собственост върху имота. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.
ІІ- По касационната жалба на И. и Н. С.:
Първият въпрос за допустимостта да се смесва правния режим по ЗВСНОИ и ЗВСОНИ не е разглеждан от съда. Обсъждани са само предпоставките за реституция по ЗВСНОИ, като аргументи защо отчуждения имот следва да се намира в патримониума на държавата или на образувани с държавно имущество структури, е обоснован с това, че отмяната на отчуждаването има за последица възстановяване правото на собственост на отчуждения имот в имуществената сфера на лицето, от което е отчужден. За да настъпи този реституционен ефект е необходимо имотът да е в имуществената сфера на държавата.
По отношение на втория въпрос следва да се има предвид изложеното по въпрос 2 на предходната касационна жалба. Той също е решен при правилно прилагане на закона като е съобразена и задължителната практика, поради което не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него на обжалваното решение.
В т. 3 на изложението няма формулиран въпрос. Записаното срещу т. 3 е незавършено, поради което и неясно.
Четвъртият въпрос за приложимостта на придобивния способ давностно владение е намерил законосъобразно разрешение. Въпросът не е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 474/13.01.2011 г. по гр. д. № 693/2010 г. по описа на ВКС, ІІ, г.о. Разрешеният въпрос по делото е за това ставали собственост на кооперацията, построена от нея сграда в държавен имот без учредено право на строеж при действието на чл. 86 ЗС.
Некоректно е позоваването и на решение № 315/30.11.2011 г. на ВКС постановено по спор за собственост между физически лица и търговско дружество, в който физическите лица се позовават на реституция настъпила по ЗВСОНИ по отношение на имот, одържавен на основание ЗОЕГПНС, хипотеза също различна по правопораждащи факти от разгледаната, в обжалваното въззивно решение.
Неотносима за периода, в който е прието, че е осъществявано давностно владение, е забраната за придобиване на държавно имущество, установена с разпоредбата на чл. 86 ЗС в първоначалната й редакция. Съдът е намерил, че релевантното владение е това, осъществявано в периода 1996-2006 г., когато не е съществувала правна норма, ограничаваща придобиване на вещни права върху кооперативно имущество по този оригинерен способ, когато владението е осъществявано също от кооперация.
Законосъобразно е намерено, че с влизане в сила на ЗДС и ЗОбС от приложното поле на предвидената от законодателя забрана за придобивна давност, съдържаща се в чл. 86, ал. 1 ЗС, е изключена кооперативната собственост. За обектите кооперативна собственост не е налице забрана и същите могат да се придобиват на основание давностно владение от останалите гражданскоправни субекти, включително и от друга кооперация, а съгласно чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991г. (отм. През 1999 г.) не може да се придобива по давност вещ, кооперативна собственост, от страна на трети лица, но не и от кооперация. В заключение, Софийски градски съд е приел, че в полза на ПК „П.” е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, за времето от 1996 г. до 2006 г. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ не намира приложение в случая, тъй като не са налице условията за реституиране на имота. Този извод като краен резултат е правилен и поради това, че в предметния обхват на нормата, не е посочен ЗВСНОИ.
Поради това, че не се установи да са налице релевираните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, исканията за това ще бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.02.2015 г. по въз. гр. д. № 7207/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: