Определение №634 от 11.7.2012 по ч.пр. дело №937/937 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 634
София, 11.07.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 937/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Д. супермаркети България Е. и КО” КД [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. П., срещу определение № 4 572 от 11.10.2011 г. по ч. гр. дело № 2 636/2011 г. на Варненски окръжен съд, ТО. Със същото се потвърждава разпореждане № 37 433 от 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 12 932/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК срещу посочените длъжници за издаване на заповед за предаване на движими вещи, поради нередовност на подаденото заявление.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по ч. гр. д. № 12 932/2011 г. на Варненски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Д. супермаркети България Е. и КО” КД [населено място] срещу „Авеню Д.” [населено място] и съдружниците М. Б. И. и Г. А. О., двамата от [населено място], за предаване на вещи – 7 бр. хладилни вани. С оглед определяне размера на дължимата държавна такса, заявителят е представил справка за фактурната цена на доставеното от А. оборудване, предмет на исканата заповед за изпълнение. От същото е видно, че балансовата стойност на горепосочените вещи е в размер на 21 953,11 лв. Представен е и платежен документ за внесена държавна такса по сметка на В. в размер на 440 лв., определена в съответствие с посочената от дружеството цена на движимите вещи.
С разпореждане № 37 433/07.09.2011 г. В. е отхвърлил изцяло подаденото заявление, като е приел, че същото не отговаря на изискванията за редовност, тъй като не е ясно по какъв начин заявителят е определил платената от него държавна такса и посоченият от него „Авеню” Д. не е персонифициран субект на правото, с оглед на което срещу него не може да бъде издадена исканата заповед. Този съдебен акт е потвърден от ОС [населено място] с определение № 4 572/11.10.2011 г., постановено по в. ч. т. д. № 2 636/2011 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпроси, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със определяне размера на дължимата държавна такса при подадено заявление на предаване на движими вещи съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК и приложението на чл. 70, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Варненският окръжен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, релевантен за изхода на делото – как се определя размера на дължимата държавна такса при подадено заявление на предаване на движими вещи, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК и приложението на чл. 70, ал. 3 ГПК. Този въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи разглеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от съда и от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационна жалба е основателна.
С разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. В този случай, от съществено значение за определяне родовата подсъдност на подаденото заявление и размера на дължимата държавна такса е цената на движимите вещи, който заявителят е посочил като предмет на исканата заповед. В настоящия случай, жалбоподателят ( заявител) е представил писмени доказателства, от които се установява, че фактурната цена на придобиване на хладилните витрини – 7 бр. е 21 953,,11 лв., върху която същият е внесъл държавна такса в размер на 440 лв., съгласно чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 2% върху посочената от него цена. Неправилно въззивният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на редовност, съгласно действащата в момента процесуална уредба. Жалбоподателят е посочил цена на вещите, представил е доказателства за цената на придобиване и е внесъл дължимата държавна такса, с оглед на което заявлението му е следвало да бъде разгледано от съда. Вещите са достатъчно индивидуализирани от заявителя, с оглед очертаване предмета на бъдещ иск по чл. 422 ГПК (чл. 415 ГПК).Освен това, разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ГПК е достатъчно ясна и намира приложение в конкретния случай, според която по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като при необходимост впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Това не е съобразено от въззивния съд, поради което постановеното от него определение е неправилно. По отношение на длъжника „Авеню” Д. е безспорно, че същият не е субект на правото и срещу него не може да бъде издадена заповед на изпълнение, но освен дружеството като длъжници в заявлението са посочени М. Б. И. и Г. А. О. – съдружници в Д., които по арг. от чл. 361, ал. 1 ЗЗД отговарят за задълженията на дружество съразмерно с дела си.
Посочените фактически данни налагат извода, че въззивният съд не се е съобразил с действащата в момента законова уредба, с оглед на което неправилно е потвърдил разпореждане № 37 433 от 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 12 932/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за предаване на движими вещи въпреки наличието на необходимите реквизити. Това налага въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането на РС [населено място], с което е отхвърлено заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на посочените като длъжници съдружници в „Авеню” Д. – М. Б. И. и Г. А. О., да бъде отменено.
Предвид въведената компетентност на първоинстанционния съд за едновременно произнасяне по редовността (чл. 410, ал. 2 ГПК) и по основателността на заявлението, в случая липсва обсъждане на предпоставките по чл. 410, ал. 1, т. 2 и чл. 411, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, поради което на отмяна подлежи и разпореждането на Варненски районен съд в частта относно отхвърленото заявление срещу длъжниците – физически лица. Ето защо, делото следва да се върне на В. за произнасяне по същество относно наличието на законовите предпоставки за издаване на заповед за изпълнение на заявеното основание.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 4 572 от 11.10.2011 г. по ч. гр. дело № 2 636/2011 г. на Варненски окръжен съд, ТО, както и разпореждане № 37 433 от 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 12 932/2011 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Д. супермаркети България Е. и КО” КД [населено място] срещу длъжниците М. Б. И. и Г. А. О., и двамата от [населено място].
ВРЪЩА делото на Районен съд [населено място] за произнасяне по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците М. Б. И. и Г. А. О., и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар