2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 969 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. Е. Т. и Е. С. Т., чрез адвокат А. М. , с вх.№ 7938/06.08.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1028 от 21.06.2012 г. по в.гр.д.№809/2012 на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над по 15000 лв. до пълния предявен размер от по 20 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове в пълния им размер от по 20 000 лв. За да ги отхвърли в обжалваната част, Софийският апелативен съд е приел, че отговорността на застрахователя е в рамките на присъденото обезщетение срещу делинквента Р. К., като се е позовал на ТР2-2010-ОСТК.
Касаторите твърдят, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навеждат доводи, че те въобще не са били конституирани като граждански ищци в наказателното производство, поради което неправилно Софийският апелативен съд е приел наличие на функционална връзка между деликтната отговорност на делинквента и отговорността на застрахователя. Поставят правния въпрос за задължението на съда да се произнесе по повдигнатия пред него спор, съобразно събраните по делото доказателства, като подържат, че Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с трайно формираната съдебна практика по този въпрос.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище.
Въззивно решение в обжалваната му част ще следва да се допусне до касационен контрол при наличие на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът е длъжен да прецени относимите към спора доказателства. Този принцип е залегнал и в приложеното решение №460 от 27.05.2010 г. по гр.д.№768/2009 г. на І Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика. По приложеното н.о.х.д№620/2004 г. на Софийския окръжен съд, настоящите касатори, като наследници на С. Т., не са били конституирани като граждански ищци, както е приел в мотивите си въззивният съд.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1028 от 21.06.2012 г. по в.гр.д.№809/2012 на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Е. Т. и Е. С. Т. срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумите над по 15000 лв. до пълния предявен размер от по 20 000 лв., ведно със законната лихва, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на С. И. Т..
УКАЗВА на жалбоподателите на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС по сумата 100 лв. ДТ, както и да представят доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: