О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София 15.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1563 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. Б. чрез адв.Е. Х. срещу решение № 301 от 12.12.14г., постановено по в.гр.дело № 593/14г.на Сливенския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 812 от 17.10.14г.по гр.дело № 974/13г.на Сливенския районен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против [община] искове по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване право на строеж от 26.06.08г.,допълнен с анекс от 14.08.2011г.за изграждане на сграда с търговско предназначение „Д”в общински поземлен имот с идентификатор № 67338.607.199 в[жк],гр.С. и по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 17 168.70 лв,платена като цена на правото на строеж, поради отпаднало основание,както и сумата 1408.66 лв на основание чл.82 ЗЗД,представляваща причинени вреди,ведно със законните лихви върху главниците,считано от предявяване на иска – 17.02.2014г.до окончателното изплащане.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставени са следните въпроси:1.Какви задължения има собственикът на земята спрямо суперфициара след учредяване правото на строеж до неговото осъществяване; 2.Може ли суперфициарът да развали договор за учредяване право на строеж,сключен с община в случаите,когато общината с бездействието си като собственик на земята причинява невъзможността на суперфициара да реализира правото си; 3.Възможността си да защити правото си на строеж по чл.109 ЗС ограничава ли суперфициара да иска да развали договора за учредяване правото на строеж,когато невъзможността да реализира строителството се дължи на поведението на собственика на земята. Приложено е решение № 240 от 13.10.14г.по гр.дело № 3144/14г.на ІІІ г.о. на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК [община] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Ищецът в първоинстанционното производство – касатор в настоящото,твърди,че от страна на ответната община е налице неизпълнение на договорно задължение по сключения между страните договор за учредяване право на строеж от 26.06.2008г.,изразяващо се в това,че не е освободил терена,върху който следва да се осъществи строителството,а сам не би могъл да извърши действията по разчистването на терена.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е установено виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на [община],пораждащо потестативно право на ищеца за разваляне на сключения между тях договор за учредяване право на строеж от 26.06.2008г.Неоснователността на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД обусловила неоснователността на акцесорните претенции за връщане на платената по договора сума и за обезщетяване на причинените вреди,изразяващи се в направени разходи във връзка с учреденото право на строеж.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.На въпроса: :Какви задължения има собственикът на земята спрямо суперфициара след учредяване правото на строеж до неговото осъществяване е даден отговор в ТР № 1 по тълк.дело № 1/11г.на ОСГК на ВКС.Посочено е,че ако собствениците на земята нямат и не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни действия,всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициара.Съответно учредителят на правото на строеж следва да съдейства на суперфициара за изпълнението на договора.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.Въззивният съд е приел съгласно уговореното между страните,че именно за суперфициара са предвидени задължения във връзка с разчистване на терена и подготовката му за строителство.Такова задължение не е поето от ответната община,а и не са ангажирани доказателства да е било необходимо задължително съдействие от страна на собственика за предприемане от суперфициара на някое от необходимите действия по реда на ЗУТ,за да може да осъществи правата си по договора.Такова е поискано в самия край на срока по договора –на 19.06.13г.,при срок ,изтичащ на 26.06.13г.,и искането е за удължаване срока на договора,респективно преместване правото на строеж върху друг имот.
Приложеното решение № 240 от 13.10.14г.на ВКС по гр.дело № 3144/14г.на ІІІ г.о.по чл.290 ГПК,не може да обоснове основанието по чл.280ал.1 т.1 ГПК,тъй като е постановено при други факти,съответно довели и до други правни изводи.
Вторият и третият въпрос не са от значение за изхода на спора доколкото въззивният съд е приел друга фактическа обстановка,а именно,че няма недобросъвестно поведение на собственика на земята,което да е довело до невъзможност суперфициарът да реализира строителството си.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси е налице задължителна практика,която не се налага да бъде променена.
Разноски не следва да се присъждат за тази инстанция,тъй не са представени доказателства,че договореното възнаграждение на адв.Н. Ц. е изплатено.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 301 от 12.12.14г., постановено по в.гр.дело № 593/14г.на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.