О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София,18.10. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2247/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. Н. от [населено място] и С. В. Ж. от [населено място] – двете чрез адв. С. Ч., против въззивно определение № 194 от 06.08.2019 г., постановено по т. д. № 256/2019 г. на Апелативен съд – Велико Т. /погрешно посочено в жалбата като определение № 506 от 07.06.2019 г. по т. д. № 74/2019 г. на Окръжен съд – Плевен/. С посоченото определение е потвърдено определение № 506 от 07.06.2019 г. по т. д. № 74/2019 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1 000 лв. на ищците по делото Е. В. Н. и С. В. Ж..
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е заявено искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че първоинстанционният и въззивният съд „не са приложили адекватно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК” и са отказали да ги освободят изцяло от заплащане на държавна такса, въпреки доказаните по делото материални затруднения за заплащането й.
Приложното поле на касационното обжалване е „обосновано” с бланкетно позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд – Велико Т. е приел, че ищците Е. Н. и С. Ж. са в състояние да заплатят част от държавната такса, дължима за разглеждане на предявените от тях искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) в размер на 8 000 лв., до размер на сумата 1 000 лв. за всяка една от тях. Поради това е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищците от държавна такса за разликите над сумите 1 000 лв. до 8 000 лв., но не и за остатъка от 1 000 лв.
При преценката на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК въззивният съд е взел предвид представените по делото декларации, с които под страх от наказателна отговорност ищците са декларирали обстоятелства относно своето материално и гражданско състояние. От декларацията на Е. Н. съдът е установил, че последната е разведена, притежава апартамент в [населено място] с площ 84 кв. м., има доходи от заплата в размер на 950 лв. месечно, не дължи издръжка на непълнолетни деца, но осигурява издръжка на други две лица, не реализира други доходи извън трудовото си възнаграждение и не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи за лечение. Въз основа на декларацията на С. Ж. съдът е констатирал, че Ж. е омъжена и притежава апартамент в [населено място] с площ 65 кв. м., има доходи от заплата 540 лв. месечно, притежава банков влог с наличност 2 000 лв., дължи издръжка на непълнолетното си дете заедно със съпруга й, чието месечно възнаграждение е 200 лв., няма други доходи и не страда от заболяване, изискващо разходи за лечение. Съобразявайки в съвкупност данните от декларациите, въззивният съд е направил извод, че материалното, семейното и здравословното състояние на ищците им позволява без особени затруднения да заплатят част от дължимата държавна такса до размер на 1 000 лв., както и разноските за водене на делото. Изхождайки от разбирането, че пълното освобождаване от такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК е изключение от правилото за дължимост на таксата, съдът е приел, че в конкретния случай няма законово основание за прилагане на това изключение и е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаване на ищците от държавна такса за размера от 1 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени бланкетно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Велико Т. въззивно определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са посочили правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване е обусловило отказа на въззивния съд за освобождаване изцяло от заплащане на държавна такса съгласно чл.83, ал.2 ГПК, и не са доказали, респ. обосновали, нито една от допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Препращането към т.12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС без формулиране на конкретен правен въпрос не създава за касационната инстанция задължение за обсъждане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като служебното извеждане на въпроса въз основа на мотивите към обжалваното определение е недопустимо. Непосочването на значим за изхода на делото правен въпрос и липсата на надлежно обосноваване на основанията за достъп до касационен контрол е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По същността си очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният съдебен акт – решение или определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая частните жалбоподатели не са посочили пороци на обжалваното определение, насочващи към очевидната му неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и не намира основание да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 256/2019 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 06.08.2019 г., постановено по т. д. № 256/2019 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :