2
Определение на Върховен касационен съд, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634
С., 24.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 659/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278. вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. З. А. от [населено място], област П., срещу определение от 26.10.2009 г. по гр.д. № 2339/2008 г. на Софийски градски съд, IV – Г въззивен състав., с което е му е отказана правна помощ по чл. 23 от Закона за правната помощ за изготвяне на касационна жалба срещу въззивно решение от 01.06.2009 г. по гр.д. № 2339/2008 г. по описа на СГС, ВК, IV-Г с-в. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване на искането му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въпреки дадените на молителя указания с разпореждане от 22.07.2009 г. – да посочи основанията за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 23 З., съобщението за което е получено лично от него на 04.08.2009 г.. както и с последващо разпореждане от 16.09.2009 г., получено лично от молителя на 05.10.2009 г., с което той изрично е предупреден за последиците от неизпълнението, жалбоподателят А. не ги е изпълнил в указаните срокове, поради което му е отказана правна помощ по чл. 23 З..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че след като в указания срок/на жалбоподателя два пъти е давана възможност за това/ жалбоподателят не е посочил основанията за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 23, ал. 1 З. – да представи декларация за семейно, здравословно и имотно състояние, молбата му следва да бъде отхвърлена.
Определението е законосъобразно.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и депозиране на декларация за тези обстоятелства. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, въпреки дадените му указания молителят не е представил декларация за семейно и материално състояние, за да бъде извършена преценка налице ли са изискванията на закона за предоставяне на правна помощ. Обстоятелството, че се касае за трудов спор, а съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по дела за трудови спорове, е без значение в случая, тъй като по силата на този законов текст тези лица не са освободени от заплащане на адвокатските възнаграждения. Безплатна правна помощ от адвокат може да бъде предоставена по чл. 38 от Закона за адвокатурата, но уговорката е между страната и адвоката без намесата на съда. Т.е. съдът може да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ при наличие на условията на чл. 23 З. и след като молителят не е изпълнил разпорежданията му за представяне на декларация по смисъла на този законов текст, правилно с обжалваното определение му е отказана правна помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 26.10.2009 г. по гр.д. № 2339/2008 г. на Софийски градски съд, IV – Г въззивен състав. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: