О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№634
София, 24.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2292 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 99 от 15.04.2014 год. по гр.д.№ 151/2014 год. на Великотърновския окръжен съд с която е отменено Решение № 543 от 21.12.2013 год. по гр.д.№ 1873/2012 год. на Горнооряховския районен съд и е отхвърлен предявеният от едноличния търговец срещу К. А. К. иск за установяване, че сключеният на 10.08.2004 год. между [фирма] и А. К. А. договор за преаренда на земеделска земя, продължава действието си спрямо приобретателя К. К., както и в частта с която е бил уважен иска по чл.537 ал.2 ГПК за заличаване вписването на прекратяването на арендния договор.
Исковете на арендатора [фирма] се основават на тезата, че договорът от 2004 год. е прекратен с прехвърлянето на имота; с встъпилият в правата на арендодател приобретател на земеделската земя К. К. е възникнало ново арендно правоотношение; новият арендодател неправомерно е поискал прекратяването му, поради което това обстоятелство (прекратяването) не е възникнало валидно и вписването му следва да бъде заличено.
Първоинстанционният съд е счел за неоснователен иска за установяване прекратяването на договора от 2004 год.; приел е съществуването на арендно правоотношение между страните по спора, произтичащо от правоприемство; счел е, че арендаторът е бил изправен при заплащането на арендни вноски и прекратяването на договора е неправомерно; поради това е отменил вписването на това прекратяване от службата по вписванията в [населено място].
Сезиран с въззивната жалба на ответника К., съставът на ВТОС е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част (с която исковете са били уважени). Изводите си, че са неоснователни е мотивирал с това, че арендаторът е бил неизправна страна при плащането на арендните вноски, поради което едностранното изявление на арендодателя за прекратяване действието на договора е породило действие, вписано е съществуващо обстоятелство, което не следва да бъде заличено.
При преценката относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Ако е налице констатирано неизпълнение, поради забавено арендно плащане за срок повече от 3 месеца, съгласно чл.28 ал.1 ЗАЗ, по кой ред би следвало да бъде развален договора – по реда на чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ или по реда на чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ. Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се свързват с въпроса: Следва ли прекратяването на договора за аренда по смисъла на чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ да става само чрез изпращането и получаването на едностранно предизвестие по чл.87 ал.2 ЗЗД или договорът следва да бъде прекратен по съдебен ред. Позоваването по този въпрос е на Определение № 317/2013 год. по ч.т.д№ 1880/2013 год. на І т.о. и определението по ч.т.д.№ 745/2011 год. (липсва друго обозначение).
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и по отношение на двата посочени въпроса, произтича от следното:
И двата посочени от касатора въпроса се свеждат до това, договорът за аренда подлежи ли на разваляне по съдебен ред или прекратяване на действието му е извънсъдебно.
Действително би се наложило тълкуване на приложното поле и съпоставката на разпоредбите на чл.27 ал.1 т.2 и на чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ, ако би се касаело до някакво друго основание за прекратяване на арендния договор, извън специално уреденото от този закон – неплащането на арендни вноски. Разпоредбата на чл.28 ал.2 ЗАЗ е пределно ясна, при липса на арендно плащане за повече от 3 месеца, подлежи на разваляне по съдебен ред само този аренден договор, който е сключен за срок по-дълъг от 10 год. В случай, че срокът на договора е извън този времеви обхват, развалянето е извънсъдебно – т.е. досежно способа налице е налице препращането по чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ – хипотеза, изрично уредена в този закон.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция в размер на 20 лв., съобразно заплатеното възнаграждение за процесуален представител.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА Решение № 99 от 15.04.2014 год. по гр.д.№ 151/2014 год. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-030035772 да заплати на К. А. К. с ЕГН-[ЕГН] сумата 20 лв. (двадесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.