О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5513/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. и А. Д. Д. и двамата от [населено място] против решение № 1134/29.07.2016 г. по в. гр.д. №436/2015 г.г.о. V състав , на Пловдивския окръжен съд,, с което е потвърдено решение № 3931/2014 г. по гр.д. №11940/2012 г. на Пловдивския районен съд , ХХІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу А. С. Т. от [населено място] за заплащане на всеки един от тях на сума в размер на 24 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени при автотранспортно произшествие на 28.07.2007 г. на път І -8 край местността „Кемера” , ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното и изплащане и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон ,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се , че съдът не е обсъдил релевантни за делото факти и доводи на страните, превратно са възприети данни по делото. Липсват мотиви, а изложените такива са привидни. Съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила , на каузалните връзки между явленията. В резултат на това направените фактически констатации са неправилни, а това е обусловило и неправилни правни изводи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени като се присъдят направените по делото разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. С. Т. от [населено място] в писмен отговор по делото изразява становище, че не са налице законовите условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Оспорва и основателността на жалбата по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно задължителното тълкуване , дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ,за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос следва да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.
С въззивното решение е възприет направения от първоинстанционния съд извод относно това, че ответникът несъмнено е нарушил правата за движение по пътищата, като е извършил маневра „завой наляво „ от път без предимство и респективно се е включил в движението по пътя с предимство, по който се е движил ищецът, возейки ищцата. Независимо от това е прието , че не е проведено пълно главно доказване, че е налице връзка между щетите на ищците и поведението на ответника. С оглед на това съдът е приел, че претенцията е неоснователна.
При тези решаващи мотиви обуславящият изхода на делото въпрос е относно това, налице ли е причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и поведението на ответника при данни, че преди настъпването на ПТП последният е нарушил правилата за движение по пътищата и това нарушение има отношение към настъпване на произшествието, който въпрос е уточнен и конкретизиран от съда с оглед правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./
По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване по Р №43/16.01.2015 г. по т.д. № 677/2014 г. на Окръжен съд [населено място]. С оглед на това е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения правен въпрос.
По отношение на останалите формулирани в изложението въпроси касационното обжалване не следва да се допусне, доколкото по тях не е посочено конкретно допълнително основание и относимата към него съдебна практика.Цитирани са решения по наказателни дела , които не могат да се преценяват като съдебна практика по см. на ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1134/29.07.2016 г. по в. гр.д. №436/2015 г.г.о. V състав , на Пловдивския окръжен съд,,
Указва на двамата касатори в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 960 лв. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
При представяне на доказателства за внесена такса, делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: