О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
С. 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1800 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Столична община, представлявана от кмета Ф., чрез процесуалният представител главен юрисконсулт Дъбов, против въззивно решение № 7076 от 24.10.2017г. по в.гр.д. № 6113 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, в частта с която е отменено решение от 7.01.2016г. по гр.д. № 31345/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Д. Г. иск с правно основание чл.49, във вр.с чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до 8 000лв.и са присъдени разноски и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Столична община да заплати на Д. Д. Г. още 3 000лв.до пълния претендиран размер от 8 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат от получено травматично увреждане от падане на 30.06.2013г. в неосветен подлез, находящ се в [населено място],на кръстовището на [улица]и [улица], явяващо се последица от противоправно неизпълнение на задължение от служители на ответника във връзка със стопанисването, поддръжката и стопанисването на подлеза, съгласно чл.30 ал.4 ЗП,чл.48 т.2 б.”б”ППЗП, ведно със законната лихва от 30.06.2013г., потвърдил е решението в останалата му осъдителна част до присъдените 5 000лв.и са присъдени разноски.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните два въпроса на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. От значение ли е вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовият критерии за справедливост? и 2. При определяне на размера на дължимото обезщетение, следва ли въззивният съд да вземе пред вид видът и степента на увреждането, прогнозата на развитие на заболяването, степента на намаляване на работоспособността, възрастта на пострадалия, стандарта на живот в страната към момента на постановяване на решението, както и съпричиняването на вредоносния резултат? Според касатора, даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос е в противоречие с приетото от ВКС в решения № 316 от 14.10.2013г. по гр.д.№ 121/2013г. на ІV г.о. и № 129 от 1.08.2017г. по гр.д. № 3070/2016г. на ІV г.о., а на втория – с влезли в сила решения от 23.02.2016г. по гр.д.№ 12181/2015г. на СГС, от 13.10.2014г. по гр.д. № 30340/2012г. на СРС, № І-31 от 14.11.2013г. по гр.д.№ 49052/2012г.на СРС, № І-32 от 18.10.2013г. по гр.д.№ 50967/2012г. на СРС, в които са присъдени по-малки по размер обезщетения.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск, с правно основание чл.49 ЗЗД. Позовал се е на нормите на чл.11 ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.30 ал.4 от Закона за пътищата и чл.48 т.2 б.”б” от Правилника за приложение на Закона за пътищата, за да обоснове извода си, че в тежест на Общината е задължението за ремонта и поддържането на подземните съоръжения. В случая те не са били изпълнени, тъй като с гласни доказателства е установено по делото, че процесният подлез, находящ се в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]е бил в лошо състояние към релевантната дата /30.06.2013г./– неосветен, липсва ли са отточни канали, от тавана са висели кабели на неработещото осветление, плочките са бил разбити. За състоянието на подлеза са липсвали указателни табели, като същевременно – той е бил единствената възможност за преминаване. Съдът е преценил като безспорно установено от събраните по делото доказателства и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на служителите на Столична община, които не са изпълнили задължението си да ремонтират и поддържат посочения подлез и причинените на ищцата вреди в резултат на падане, причинено от разбитите и неремонтирани плочки в подлеза. При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е отчел: видът и характерът на причиненото увреждане – счупване на лъчевата кост на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движенията на горен, ляв крайник за срок повече от 30дни, преживените болка и страдание в резултат на наложилото се лечение – неуспешно наместване /репозиция/ с имобилизация, операция с анестезия, при която е поставено медицинско изделие /пластина/, срокът на лечение от 2.5-3месеца, наличието на остатъчни оплаквания две години след травмата /по време на изготвяне на медицинското заключение/, липсата на пълно възстановяване – налице е ограничена функция на лявата гривна става, във връзка с което продължава да е необходима рехабилитация и физиолечение.
При така изложените мотиви, по поставените от касатора въпроси, касаещи начина за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите, независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. Това е така, защото са отчетени принципните постановки, залегнали в Постановление № 4/1968г. на ППВС, че размерът се определя „по справедливост”,което понятие не е абстрактно, а изисква преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства. В. съд, както беше описано по-горе, подробно е обосновал извода си, изброявайки всички релевантни обстоятелства, обосновали присъдения размер и значението им за увреденото лице. Сред тях са и тези на които касаторът акцентира – вид и степен на увреждането, прогноза за развитие на заболяването. Относно останалите – степен на намаляване на работоспособност и съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се посочи, че за тях доказателества по делото не са ангажирани, не са били обсъждани и няма как да бъдат включени в мотивите на въззивния акт. Относно останалите обстоятелства, посочени във втория въпрос на касатора – възраст на пострадалата и стандарт на живот в страната към момента на постановяване на решението, то те не са преценени като относими от въззивния съд, а правилността на постановения от него акт не е предмет на настоящето производство по преценка наличие на основания за допустимост по чл.280 ГПК.
Посочените от касатора съдебни актове не обосновават основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са постановени по идентични на настоящите въпроси, съгласно приетото в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Фактът, че по тях са определени обезщетения в по-малък размер, е ирелевантен, тъй като те се постановени при различна фактическа обстановка и при други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които другите съдебни състави са имали предвид при определяне на съответния размер на обезщетението.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7076 от 24.10.2017г. по в.гр.д. № 6113 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.