3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София,30.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5145 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н.В. Ц., В. А. Ц. и А. В. Д. – тримата от [населено място], против разпореждане № 5776 от 28 юни 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3344 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е върната частната касационна жалба вх.№ 30365 от 26 ноември 2012 г. на частните жалбоподатели против определение № 3369 от 14 ноември 2012 г., постановено по същото частно гражданско дело. В жалбата се сочи, че при постановяването на разпореждането са нарушени нормите на материалния и процесуалния закон и то е необосновано, тъй като съдът не е съобразил основния довод за неправилност на съдебния акт – при посочен съдебен адрес, на който да бъдат връчвани книжата, съдът ги връчва на адреса на страната, което е станало причина да не се изпълнят указанията на съда; недопустимо е разпореждането за връщане да бъде обосновано само с възприетото в определение на ВКС по отказ да бъде продължен срок за отстраняване на нередовности.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С разпореждането си въззивният съд приема, че частната касационна жалба е оставена без движение за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, адвокатско пълномощно и доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС. След получаване на съобщението за това разпореждане, е направено искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, което е оставено от съда без уважение; след връщането на частна жалба срещу това последно разпореждане, е образувано ч.гр.д. пред ВКС, който го е оставил в сила, като е приел, че разпореждането, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по частна жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт; при тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателите не са изпълнили указанията да отстранят констатираните нередовности на частната касационна жалба в дадения едноседмичен срок, и тя следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Не може да бъде споделено виждането на частните жалбоподатели, че разпореждането за връщане е обосновано само с обстоятелството, че ВКС се е произнесъл по акт, с който е постановен отказ да бъде продължен срок за отстраняване на нередовности. С молба от 20 декември 2012 г. жалбоподателите чрез процесуалния си представител са направили искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по тяхна жалба. С разпореждане № 10825 от 27 декември 2012 г. съдът е оставил искането без уважение с мотива, че съобщението за констатирани нередовности е било съобщено на жалбоподателите. Съобщението за това разпореждане е получено на 4 януари 2013 г. Макар да е вярно, че това последно разпореждане също е обжалвано, частната жалба срещу него – върната, и връщането потвърдено от ВКС, правилно въззивният съд е приел, че в дадения едноседмичен срок частните жалбоподатели не са отстранили констатираните недостатъци в частната им жалба, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК жалбата е върната. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи в седалището на съда лице – съдебен адресат, на което да се връчват съобщенията, ако няма пълномощник по делото в страната. Същевременно законът дава възможност съобщенията да се връчват лично или чрез друго лице (чл. 43, ал. 1 ГПК); съобщенията по принцип се връчват лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично връчване (чл. 45 ГПК). В разглеждания случай в частната касационна жалба не е заявен съдебен адресат, а тя е подадена от адвокат, като е отразен „съдебен адрес” – същият като на адвоката, а съдът е констатирал, че към частната жалба не е приложено пълномощно на жалбоподателите за адв. М. съобразно чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК. Нещо повече – пълномощно на адв. М. се открива само към частната жалба вх.№ 5853 от 27 февруари 2013 г. против разпореждане № 1196 от 4 февруари 2013 г. по ч.гр.д. № 3344 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., т.е. много след предявяването на частната касационна жалба от 26 ноември 2012 г. При това положение съобщението за отстраняване на констатирани недостатъци е следвало да бъде насочено към жалбоподателите.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5776 от 28 юни 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3344 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: