О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.634
гр. София, 05.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2776 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №248 от 27.07.2015 г. по ч.т.д. №204/2015 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №693 от 08.06.2015 г. по т.д.№98/2013 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлена молба на [фирма] за възстановяване на срока по чл.367 от ГПК за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че са били налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба – смяна на управителя на дружеството, в резултат на която бившият управител се е дезинтересирал от дружеството, а новоизбраният е бил в невъзможност за защити интересите му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Счита ли се за извънредно обстоятелство смяната на управлението на дружеството, когато срокът изтича по времето, през което управителят на дружеството е бил освободен от общото събрание, но не е бил вписан в търговския регистър. 2. Докато трае вписването в търговския регистър на нововъзникналото обстоятелство, при условие, че управителят няма правата, уредени във вътрешно-дружествените отношения, кой упражнява задълженията на дружеството /какъвто е настоящия случай/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение АС Б. е приел, че изложените от молителя в молбата по чл.64, ал.2 от ГПК обстоятелства – смяна на управителя на дружеството два дни преди изтичане на процесуалния срок за подаване на отговор на исковата молба, вписването на новия управител след изтичането на срока и непредаване на дружествената документация от стария на новия управител, нямат характер на особени и непредвидени обстоятелства, които според трайната практика на ВКС са тези, възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос, отговаря на общото изискване за достъп до касационно обжалване на обжалваното определение, тъй като правната воля на съда е обусловена от преценката, че изложените обстоятелства нямат характер на такива по чл.64, ал.2 от ГПК. Въпреки обуславящото му значение обаче, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. Предвидените в действащия ГПК предпоставки за възстановяване на пропуснат срок /идентични с тези по чл.37 от ГПК /отм./ са предмет на ясна и детайлна регламентация, като по приложението на нормата на чл.64, ал.2 от ГПК е създадена трайна, непротиворечива и задължителна практика на ВКС, според която релевантните за уважаване на искане за възстановяване на срок обстоятелства са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд, което изключва необходимостта въззивното определение да се допуска до касационен контрол за целите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
От друга страна, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, вторият от формулираните в изложението въпроси не е обусловил правната воля на съда, с оглед което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №248 от 27.07.2015 г. по ч.т.д. №204/2015 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.