О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр.София, 08 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5482 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя О. П. Р., чрез адвокат Б. В. от АК Б. срещу въззивно решение № І-88/30.09.2016 г. по в.гр.д. № 1285/2016 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 913/06.06.2016 г. по гр.д. № 306/2016 г. на Районен съд Бургас и са уважени предявените искове срещу [фирма], [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на В. С. А., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със Заповед № 556/23.11.2015 г. на управителя на [фирма], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение в размер на 4173.54 лева, за оставането без работа за периода от 23.11.2015 г. до 06.04.2016 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: „Възможно ли е мотивите на заповедта на работодателя, с която прекратява трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, да бъдат доизяснявани в хода на съдебното производство чрез представяне на доказателства, относими към датата на издаване на заповедта?” Изложени са съображения, че е налице неяснота и противоречие в тълкуването и прилагането на нормата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, тъй като не е ясно дали в прекратителната заповед следва да са визирани всички мотиви на работодателя за взетото от него решение.
Ответникът по касационната жалба – В. С. А., чрез адвокат Т. С.-Ш. от АК Б. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като претендира разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е работил по трудов договор от 01.04.2015 г. на длъжността „барман” при ответника [фирма], който е прекратен със Заповед № 556/23.11.2015 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, но в мотивите е посочено, че ищецът е нарушил фирмената политика и е уронил престижа на работодателя пред митническите и гранични власти. Съдът е възприел изводите на първата инстанция, че в заповедта за уволнение не се съдържа информация за липсата на качества на служителя, водещи до трайна невъзможност за ефективно изпълнение на работата, като е отхвърлил довода на работодателя, че поради безвиновния характер на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, не е необходимо описване на конкретните обстоятелства, при които се е стигнало до уволнението. Според въззивната инстанция, налице е пълна липса на мотиви на посоченото уволнително основание, а изложените в заповедта обстоятелства по-скоро водят до извод за виновно поведение на служителя, поради което уволнението е незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Поставеният за разглеждане от касатора въпрос, дали е възможно мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, да бъдат доизяснявани в хода на съдебното производство, е свързан с установяване на фактическите обстоятелства по делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване, според т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил изводите на съда, но не и правилността на решението. В случая, касаторът е формулирал хипотетично въпрос, който не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. С оглед данните по делото, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е прието за незаконно от съда, тъй като не са посочени обстоятелства, относими към посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Произнасянето на въззивния съд, в този смисъл, е във връзка с констатирана липса на мотиви в заповедта за уволнение, а не е свързана с доказване на обстоятелствата, които са мотивирали работодателя да прекрати на трудовото правоотношение. Ето защо, поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК се приема, че когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя, по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ, е налице трайно състояние, което има обективен характер, докато при виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В този смисъл, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е необходимо да съдържа конкретни данни за това, кои качества не притежава уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на работата му, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение, че при липсата на посочени конкретни обстоятелства в заповедта за уволнение, същата е немотивирана и следва да бъде отменена. В същия смисъл са решение № 425 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на ІV г.о., решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ІV г.о., решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ІV г.о., решение № 483 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 5084/2008 г. на ІІ г.о. и др., в които се приема също, че заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ задължително трябва да бъде мотивирана. Това може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, вменява задължение на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.
Предвид изложените съображения и установената съдебна практика по чл.290 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В. С. А., чрез адвокат Т. С.-Ш. от АК Б. е поискал разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2016 г., които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-88 от 30.09.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1285/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. С. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат Т. С.-Ш. от АК Б., разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.