О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 07.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. е:Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 230/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокатите В. Г. И. и В. Г. Л. – пълномощници на Б. Я. А. от гр. Р., срещу въззивното решение № 489 от 22.10.2009 г. по в. гр. д. № 585/09 г. на кия окръжен съд. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за предмета на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и доказателствените средства по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и иска касационното обжалване да бъде допуснато при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация ОС “З” гр. Б. и О. с. гр. не вземат становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 148 от 04.12.2007 г. по гр. д. № 272/07 г. на Районния съд гр. Пещера, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на тановят собствеността си върху ливада с площ 4.800 дка в землището на гр. Б., в местността “П”, при посочени граници и съседи.
Въззивният съд приел, че данните от основната данъчна книга, започната в 1936 г., в която на името на наследодателя на ищеца се водят 17 земеделски имота, в т. ч. и спорният по делото в м. “П”, се отнасят за предходен на релевантния момент – образуването на ТКЗС. Сами по себе си те не са и достатъчни за безспорно установяване на правото на собственост, а могат да се преценяват наред с други доказателства, включително и за придобиване по давност – заявена в исковата молба заедно с наследяването по закон, но и в тази насока липсват доказателства. Декларирането на имотите от наследодателя е демонстрация на намерението за своене, но липсват данни той да е упражнявал фактическа власт и то през период от 20 години, достатъчен да го легитимира съгласно Закона за давността /отм./ за собственик при включването им в ТКЗС през 1958 г.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице по следните съображения:
Представени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд и на Софийския окръжен съд по конкретни дела с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по поставените от касатора въпроси в противоречие с тях.
В обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал наследодателят му да се легитимира за собственик на имота въз основа на конкретен придобивен способ, включително и по давност. Това становище е обусловило извода за неоснователност на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В същия смисъл е разрешението и в решение № 1*-а от 01.11.1995 г. по гр. д. № 2180/94 г. на Върховния съд, IV-то г. о. В него е прието, че само декларирането на свое име на спорната земя, и то към момента, когато е възникнало членственото правоотношение, не е достатъчно основание вносителят да се приеме за собственик, при липса на писмени доказателства да я е закупил или придобил по друг способ лично той; по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ са изложени съображения, че правото на собственост се доказва с нотариален акт, договор за продажба или по давност с изтичане на 20 години владение с оглед действащия Закон за давността, в сила към момента на подаване на молбата-декларация за членство в ТКЗС през 1949 г.
Решение № 217 от 14.02.2002 г. по гр. д. № 1748/2001 . на ВКС, V-то г. о., макар да дава тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, е неприложимо към настоящия случай, тъй като разглежда специфична хипотеза на възстановяване на земеделска земя по чл. 10в, ал. 2 ЗСПЗЗ и доказателствените средства, макар и неизчерпателно, са посочени в чл. 19а, ал. 2, т. 4 ППЗСПЗЗ.
За решението от 19.10.2007 г. по гр. д. № 537/2007 г. на Софийския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, а и не е представено в цялост, за да се установи конкретният правен въпрос, разрешен с него.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Преценката на решаващия съд на представените по делото доказателства и правилността на извода дали те установяват правото на собственост на наследодателя към релевантния момент не могат да бъдат проверявани в настоящото производство, което има за предмет обсъждане наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съдът не е отрекъл въобще качеството им на писмени доказателства по смисъла на чл. 12 , ал. 2 ЗСПЗЗ, годни да установят правното твърдение на ищеца по принадлежността на правото на собственост, но ги е преценил като недостатъчни, включително и във връзка с въведеното оригинерно придобивно основание – давност. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне от Върховния касационен съд по доказателствената стойност на основната данъчна книга, както и по останалите посочени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси дали в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ трябва да се обсъждат свидетелски показания и да се установи съществуването на спорния имот в реални граници понастоящем.
Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед различното тълкуване на правната норма, е произнасянето по въпроса за доказателствената сила на Р. от 17.09.1956 г. на Министерския съвет и приложения към него парцеларен списък на недвижимите имоти, които се отчуждават за нуждите на “Б”. В него под № 1* на името на И. Ат. Г. е записана ливада с площ 4.800 дка в местността “П”. От значение за точното прилагане на закона е установяването на такива обстоятелства, които да налагат извод за обобществяване на земята при предпоставките на основната реституционна норма на ЗСПЗЗ – чл. 10, ал. 1-14. Представените по делото насочват към отчуждаване по реда на чл. 101 ЗС, което, съгласно редакцията на нормата към 1956 г., се извършва с разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива от датата на решението. В този случай възстановяването е по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими. Основание да се претендира право на собственост, произхождащо от реституция по ЗСПЗЗ, би съществувало, ако се ищецът се позовава на пар. 41 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1992 г./, задължаващ Министерския съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона да отмени отчужденията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не са използувани по предназначение или държавната нужда е отпаднала. Такива твърдения в процеса не са въведени, съответно съдът не е имал задължение да се произнася по тези доказателства. Ето защо този въпрос не е съществен за решаването на делото и не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 489 от 22.10.2009 г. по в. гр. д. № 585/09 г. на П. кия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: