О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№634
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 319 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Д. З. ч. адв. А против решение № 1599/14.10.2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1708/2009 г. в частта, с която иска на Л. К. Р. за солидарното осъждане на „О” Е. с прекия деликвент Б. З. за заплащане на обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, е отхвърлен.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Л. К. и „О” Е. , гр. П. не са отговорили по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Асеновградският районен съд е осъдил солидарно „О” Е. , гр. П. и Б. Д. З. да заплатят на Л. К. обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от пътнотранспортно произшествие, причинено от Б. З. при управление на товарен автомобил.
Въззивният съд в атакуваното решение е оставил в сила това на първата инстанция в частта срещу Б. З. , отменил го е в частта срещу търговското дружество, като срещу него иска е отхвърлен.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът излага доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за касиране на решението по чл. 280, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му
Тази проверка се извършва обаче, само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Касаторът, също така следва да се обоснове и за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание, а именно, че разрешението по поставените въпроси в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд или на друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени .
В случая, въпроси не са формулирани, липсва и допълнителна обосновка. Приложени са съдебни решения, постановени по чл. 49 ЗЗД /Р-18-2005-БАС, Р-208-2005-ВтАС, Р от 25.04.2003-ВтАС, Р-251-2005-ВтАС/, за които няма как да бъде преценено с оглед разрешаването на какви правни въпроси са представени, съответно дали се отнасят до аналогични с настоящия казус.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1599/14.10.2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1708/2009 г. в частта, с която иска на Л. К. Р. за солидарното осъждане на „О” Е. с прекия деликвент Б. З. за заплащане на обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, е отхвърлен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: