О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 390 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 18.12.2009 год. по гр. д. № 801/2009 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.08.2009 год. по гр. д. № 641/2009 год. на Врачанския районен съд и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по отношение на Д. П. Д. от гр. В., че М. И. Д. от с. гр. е собственик на ? ид. ч. от недвижим имот в гр. В. с индентификатор 12259.1024.135 по кадастралната карта на гр. В., ведно с намиращата се в имота еднофамилна жилищна сграда и всички подобрения, при описаните в решението съседи и отменил нотариалиня акт № 1* том VІ, дело № 931/2007 год. на нотариус Ив. Л. с № 339 по регистъра на Нотариалната камара.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата Д. П. Д., чрез пълномощника й адвокат Р. А. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи придобиване на собствеността по давностно владение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представените към изложението решения, като не са обсъдени доводите и събраните доказателства относно твърдяното от касаторката придобивно основание.
Ищцата М. И. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за собственост е бил отхвърлен и вместо това е постановил друго решение, с което е уважил същия, въззивният съд приел, че страните са съсобственици на спорния имот при дялове по ? ид. ч., като ищцата се легитимира с нотариални актове №№ 53/74 год. и 46/93 год.пражняваната от ответниците фактическа власт върху целия имот след дарението на ищцата през 1993 год. обаче не е довело до загубване на нейното право на собственост поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като не е налице намерение от тяхна страна да владеят целия имот само за себе си. Фактическата власт на ответниците е установена от събраните гласни доказателства, но този факт не изчерпва фактическия състав на придобивната давност, тъй като е упражнявана със съзнанието, че ищцата е съсобственик в имота, чиято идеална част същите са държали с упражняваната фактическа власт върху имота като единственото им жилище. Поведението на ищцата през релевантния период, с периодичните й посещения в имота, макар и да живеела на друго място, изключва възможността ответниците да са владяли за себе си целия имот.
Следователно, произнасянето по въпроса за наличието на предпоставките на давностното владение, като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответниците, респ. за основателност на предявения против тях иск. Произнасянето по този въпрос от въззивния съд не е в противоречие на представената от касаторката съдебна практика – т. напр. изразеното в решение № 279 от 5.01.2009 год. по гр. д. № 413/2008 год. на Видинския окръжен съд,макар и да няма данни да е влязло в сила, не сочи на друго разрешение на въпроса. Както и в утвърдената съдебна практика по приложението на института на придобивната давност, в т. ч. и приложеното, така и в обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да настъпят правните последици на придобивната давност следва да се докаже не само упражняването на фактическата власт върху имота, но и че това владение е упражнявано със съзнанието, че го държи за себе си, като това намерение бъде демонстрирано пред собственика по начин, който да не оставя съмнение у него, че владелецът осъществява властта върху вещта за себе си. Именно липсата на установено владение от ответниците за себе си е обусловило и направения от въззивния съд извод, въз основа на конкретните за настоящия спор факти, установени въз основа на събраните по делото доказателства. Преценката на същите, както и обсъждане на доводите на страните, не могат да бъдат проверявани в настоящето производство, което има за предмет проверка наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на решението.
Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие и на приложеното решение от 15.05.2009 год. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 115/2009 год., също без данни да е влязло в сила /забележката, че е обжалвано не потвърждава това обстоятелство/, тъй като в съгласие със същото е обосновал извода си за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск за собственост в установителната му част – от събраните доказателства е установено, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от имота, а възражението на ответниците, че са придобили тази част по давност е намерено за неоснователно.
Липсват изложени от касаторката съображения относно приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се сочи задължителна съдебна практика, а такава по конкретни граждански спорове, и то, както се посочи, без данни приложените решения да са влезли в сила.
Поради изложените съображения следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което насотящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.2009 год. по гр. д. № 801/2009 год. по описа на Врачанския окръжен съд по подадената от Д. П. Д. от гр. В., чрез адвокат Р. А. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: