2
. стр. от определение по ч.гр.д. № 619/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 635
София, 11 ноември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 619 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 04.06.2010 г. по гр.д. № 408/2010 в частта, в която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на С. градски съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 8759/2009.
Недоволна от определението е жалбоподателката П. К. Т., която го обжалва в срок, като счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, включително в частта за разноските независимо от претендирания и уважения размер.
Ответникът по жалбата [фирма], София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване по исковете за трудово възнаграждение и за обезщетение за извънреден труд, по които обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е бил над 1.000 лева. В частта по исковете за неизплатени части от обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената им е под 1.000,00 лева.
Правилно и в съответствие с изискванията за закона съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по исковете за обезщетения с обжалваем интерес по всеки от тях пред въззивната инстанция под 1.000 лева, както и за разноските, когато общият им претендиран размер е под 1.000 лева. Допустимостта на касационното обжалване е поставена в зависимост от предмета на делото пред въззивната инстанция. Когато въззивната инстанция е разгледала различни искове, в т.ч. претенцията за разноски, постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване само ако паричната оценка на всеки отделен предмет на въззивното дело е с оценка над 1.000 лева.
Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 04.06.2010 г. по гр.д. № 408/2010 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.