О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
[населено място], 12.12.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2989 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. М. – Х. против определение № 230/10.10.2017 г. по т.д.№ 1635/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна , за допълване / изменение на решение № 127 / 04.07.2016 г. по т.д.№ 1635/2016 г. на същия съд , в частта относно разноските , по реда на чл.248 ГПК. Жалбоподателката се обосновава със задължение на съда да я уведоми за постановеното решение, щом предварително и до приключване на устните състезания по делото не е обявил датата, на която ще постанови решението си. Според страната, процесуалният закон не съдържа различно регламентиран начин за уведомяване на страните в касационна инстанция , от този в първа и въззивна инстанции.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като счита същата недопустима – поради необжалваемост на определение № 230/10.10.2017 г., в евентуалност – като неоснователна, тъй като ВКС няма задължение за уведомяване на страните, а тяхна грижа е да следят за постановяване на необжалваемите му актове.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване,като преграждащ произнасянето на състава по молбата по чл.248 ГПК по същество / същата е оставена „без разглеждане” , а не „ без уважение „ /, поради което и цитираната от ответната страна ,в подкрепа на довода й за недопустимост на жалбата , съдебна практика е напълно неотносима.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.7 ал.2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.Същото – за обжалваемите актове – се извежда и от нормите, уреждащи преклузивни срокове за подаване на жалби, считано от връчването им – чл.259 ал.1 ГПК – за обжалване на първоинстанционно и чл.283 ГПК – за обжалване на въззивно решение, чл.275 ал.1 ГПК – за обжалване на определения.Изключението – защитата срещу неприсъственото решение, като необжалваем акт – срокът за която тече считано от връчването, е уредена изрично в чл.240 ал.1 ГПК. В хипотезите на необжалваеми съдебни актове, законодателят изрично предвижда начален момент на срокове за допустими процесуални действия, считано от постановяването на акта / така чл.248 ал.1 ГПК, чл.250 ал.1 пр.второ ГПК/. В съответствие с чл. 7 ал.2 ГПК, чл.60 от Правилник за администрацията на ВКС / обн. ДВ бр.101/20.12.2016 г. / предвижда задължение за съдебния деловодител да изпраща съобщения до страните само по обжалваеми актове на Върховен касационен съд. Съгласно чл.59 ал.1 от същия Правилник, с обявяване на решението в срочната книга,то се обявява и в деловодната система, която е общодостъпна.Като гаранция,с оглед този начин на уведомяване,е предвиден и значително по-дългия срок за подаване на молбата по чл.248 ГПК, в хипотезата на необжалваем съдебен акт.
Жалбоподателката не е била препятствана, считано от 04.07.2017 г. и до 04.08.2017 г., когато е изтекъл преклузивният срок за подаване молбата по чл.248 ГПК, да установи постановяването на акта. Молбата по чл.248 ГПК е подадена едва на 04.09.2017 г. , след изтичането на срока, поради което правилно е оставена без разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 230/10.10.2017 г. по т.д.№ 1635/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :