2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
[населено място] ,02,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тридесети септември , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3445 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] , Н. Х. Х. , Х. Н. Х. и М. И. Х. против определение № 911 / 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 639 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд , Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на същите страни против определение № 1017 /21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 6169 / 2012 год. на Плевенски районен съд , 5 граждански състав , с което е отхвърлена молбата им с правно основание чл. 420 ал.2 ГПК , за спиране на изпълнителното производство , образувано въз основа издадена , по заявление на [фирма] , заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 6169 / 2012 год. на Плевенски районен съд . Оспорват правилността на определението на въззивния съд , твърдейки неразгледани от същия релевантни доводи в подкрепа молбата за спиране и с оглед наличието на „ убедителни писмени доказателства „ за недължимост на вземането , по смисъла на чл. 420 ал.2 ГПК . Представят изложение по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 ГПК.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , но неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт , предвид което следва да се остави без разглеждане . Изричната процесуална норма на чл.420 ал.3 ГПК , уреждаща обжалваемостта на постановеното по реда на ал.2 определение , предпоставя двуинстанционен контрол – въззивно обжалване по реда по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК . По своя характер – препятстващо или не единствено изпълнителните действия , на основание заповедта за изпълнение на парично вземане, а не преклудиращо спрямо самото заповедно производство,нито разрешаващо по същество материалноправен спор, свързан със същото / аналогично на обжалваемостта на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ал.1 от ГПК / , определението на въззивния съд на основание чл.420 ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол , тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК . Уредбата на спирането на изпълнението по чл. 420 ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК /отм./ , поради което даденото в т.6 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК разрешение не е загубило сила . В този смисъл е константната практика на Върховен касационен съд : опр.№ 306 / 27.04.2010 год. по ч.т.д.№ 257 / 2010 год. на ІІ т.о. , опр.№ 498 / 05.07.2010 год. по ч.т.д.№ 288 / 2010 год. на ІІ т.о. , опр. № 31 / 17.01.2013 год. по ч.т.д. № 929 / 2012 год. на ІІ т.о. , опр.№ 80 / 330.01.2012 год. по ч.т.д.№ 25 / 2012 год. на І т.о. , опр. № 414 / 13.06.2013 год. по ч.т.д.№ 2522 / 2013 год. на ІІ т.о. , опр.№ 595 / 24.09.2013 год. по ч.т.д.№ 3100 / 2013 год. на І т.о. и др. / .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] , Н. Х. Х. , Х. Н. Х. и М. И. Х. против определение № 911 / 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 639 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд , Гражданско отделение .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :