4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
С., 22.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 319/11 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ж. Т. А и Д. Т. Я.,и двете от [населено място] против решение №1537/14.12.2010г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по гр.д.№1402/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1237/12.04.2010г. по гр.д.№7806/2008г. по описа на Варненски районен съд,21 състав ,за отхвърляне на предявените от Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу И. Г. Г. и И. С. С. субективно съединени искове с правно основание член 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на поземлен имот с идентификатор 10135.2571.105 по КП на [населено място],с площ 904кв.м,идентичен със стар имот №3350 по КП на к.к.”.” от 1990г. при описани в решението граници,въз основа на твърдения за придобиване на собствеността по силата на завършила в тяхна полза реституционна процедура по ЗСПЗЗ с решение №1422/01.11.2006г. на ОС”ЗГ” В.,за възстановяване правото на собственост върху имот в местн.”О.”В.,съставляващ имот с пл.№404 по КП”К.” от 1956г.,в качеството им на наследници по закон на наследодателя Т. Л. К..
В изложението си,приложено към касационната жалба,касатори заявяват на първо място,че:
„Налице е противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли ответника по иск за собственост,основан на земеделска реституция,да оспорва легитимацията на ищеца с възражението,че наследодателят не бил собственик на имота към момента на обобществяването му,ако той самият не заявява права върху имота към този момент,както и по въпроса би ли могъл такъв ответник да придобие по давност имот,за който е доказано че е внесен в ТКЗС,респ.намира ли в този случай приложение на института за давността.Това е касационно основание по член 280 ал.1 т.1 от ГПК”
На второ място касаторите твърдят,че:
„Р. от съда материалноправен въпрос се свежда всъщност до това,кому принадлежи правото на собственост върху процесния имот при конкуренцията на права между реституирани собственици с признати права на възстановяване по ЗСПЗЗ и собственици по замяна,но действителни такива,и съдът неоснователно/поради неправилно прилагане на приложимия материалния закон/,че то принадлежи на възиваемите.”като е налице противоречива съдебна практика по тези въпроси,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това, в изложението се посочва,че делото има значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,тъй като”повече от наложително е,законът да се тълкува еднообразно,с оглед отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или преодоляване на постоянна,неправилна практика”,което е основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Г. и И. С. С.,в писмения си отговор считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,за да отхвърли предявеният ревандикационен иск,въззивният съд се е позовал на първо място на липса на активна материалноправна легитимация на ищците,които черпят правата си спрямо процесния имот на остование възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ по силата на Решение №1422 от 01.11.2006г. на ОСЗГ Врана,което е приел за нищожен административен акт.Съдът е изложил доводи,че собствеността върху лозето от 5,7 дка,в която част се включва и процесния имот №3350 по КП”ЧАЙКА”, е била възстановена още с влязло в законна сила решение на 1.08.1996г.,постановено по гр.д.№2351/1995г. по описа на Варненски районен съд,14 състав/лист 135 от делото/,в производство по член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ,с което се признава правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на наследници на Т. Л. К.-ищците по делото,настоящи касатори,което се ползва с конститутивен ефект/ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС/ и всяко последващо решение,на друго основание,каквото е решението на ОСЗГ от 2006г.,се явява нищожно,тъй като компетентността на органа относно възстановяването на този имот е вече изчерпана.
На следващо място ,в мотивите си,въззивният съд е посочил,че дори да се приеме за валидно горепосоченото решение на ОСЗГ от 2006г.,същото е незаконосъобразно в частта му относно включването на процесния имот пл.№3350 по КП от 1990г.,с оглед пречките за реституция по член 18 з ал.3 от ППЗСПЗЗ.Съдът се е позовал на разпоредбите на член 10 ал.13 от ЗСПЗЗ и член 18з ал.3 от ППЗСПЗЗ,според които имоти предоставени в замяна на трети лица,се връщат на собствениците от които са били отнети,ако не е налице предвиденото от закона изключение, отнасящо се до запазване на замяната,когато притежаваният имот не се възстановява,ако е бил застроен или е бил предмет на следващи разпореждания след замяната.С оглед установеното с доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че след замяната по З. ,има извършени разпоредителни сделки с процесния имот от праводателите на ответниците,преди влизане в сила на ЗСПЗЗ,освен това този имот е бил застроен,поради което ответниците се легитимират като негови собственици,което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.
Наред с това,въззивният съд,в мотивите си е обсъдил и възражението на ответниците,за придобиване на процесния имот на основание давностно владение,която тече от 22.11.1997г.,а ответниците са получили процесния имот по силата на покупко-продажба от 1992г. и са във владение на имота до предявяване на иска за собственост на 16.10.2008г.,когато са изтекли повече от 10 години и последните са придобили този имот по давност.
С оглед на изложеното,по първия формулиран въпрос,свързан с твърдението на касаторите за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК , за възможността на ответниците да възразяват и оспорват правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на обобществяване на земите,след като сами не заявяват такива права към този момент,с оглед установената по делото фактическа обстановка,така поставения въпрос не е от значение за изхода на спора и не е обусловил изводите на съда.Това е така,защото ответниците черпят права от своите праводатели,които към момента на обобществяване на земите са притежавали земеделска земя и съгласно З. ,по силата на разпоредбите на този закон,са придобили правото на собственост върху процесния имот.Този въпрос би имал значение за изхода в друга хипотеза,за която има установена задължителна практика на ВКС,отнасяща се до конкуренция на правата на реституираните по реда на ЗСПЗЗ собственици и ползвателите по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,във връзка с възможността за трансформиране на правото на ползване в право на собственост на последните,какъвто спор не е налице в настоящия случай.Ето защо, не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на заявеното на второ място основание в изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос,във връзка с посочената по-горе конкуренция на права,същият е по съществото на спора,който се решава от съда,с оглед установяване на фактите с доказателствата по делото и съответно наличието или не с оглед на така установеното на предвиденото в ЗСПЗЗ изключение от правилото за възстановяване на правото на собственост, при извършени замени на земеделски земи по З.,което не може да обоснове наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,освен позоваването на съдържанието на тази разпоредба,в изложението си касаторите на навеждат никакви други аргументи за това.
В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба И. Г. и И. С. са поискали да им се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,но със същия липсват приложени доказателства,че такива се реално сторени,поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1537/14.12.2010г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по гр.д.№1402/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: