О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1819/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Г. Г. и Н. И. Г., и двамата чрез адв. Г. И. П., ЛАК, против решение № 2437 от 20. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 3067/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3711 от 14. 08. 2015 г. по гр. д. № 523/2013 г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 с-в, са уважени частично предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против М. Г. Г. и Н. И. Г. искове с правни основания чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.), като е отнето в полза на държавата следното имущество: апартамент № 309, с площ от 54,354 кв.м., находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда в комплекс „Снежна легенда-2“, построена в УПИ II-им. 3207, в кв. 242 по плана на [населено място], нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3822.3.28, в сграда с идентификатор 02676.501.3822.3, построена върху поземлен имот с идентификатор 02676.501.3822 по одобрената КККР; лек автомобил м. „Форд“, модел „С.“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 66250 лв. – пазарната стойност на продаден недвижим имот с договор за продажба, сключен с н.а. № 88/2008 г. ; сумата 3780 лв. – пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС] . В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и Софийска апелативна прокуратура не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да приеме частична основателност на предявените искове и постанови частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение на окръжен съд, съставът на апелативния съд е приел, че с влязла в сила на 5. 08. 2013 г. присъда № 256 от 25. 10. 2012 г. по ВНОХД № 185/2012 г. на АС – [населено място], ответникът е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 НК за това, че на 13. 06. 2006 г., при условията на продължавано престъпление /осем пъти/, в качеството му на длъжностно лице – „технически сътрудник-контрольор“ в Управление „Пътни такси и разрешителни“ на Граничен сектор – Р., присвоил чужди пари на стойност 481 лв., връчени му в това качество да ги пази и управлява, като за улесняване извършването на това престъпление е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК – не е изпълнил служебните си задължения да събира такси за преминаване на пътни превозни средства по моста на река Д., с цел да набави за себе си облага, което престъпление е сред изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД (отм.). Приел е, че през проверявания период, който е в рамките на установения в чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) ответниците са придобили имущество на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.), като извършените от тях разходи надвишават законните им приходи със 161152, 63 лв. Приел е, че за придобитото имущество на стойност 161152, 63 лв., ответниците не са установили законен източник за придобиването му, което, след преценка на всички установени по делото обстоятелства, дава основание да се направи обосновано предположение за наличие на връзка между престъпна дейност и придобиването на имущество на посочената стойност, включително и за частта от проверявания период преди извършване на престъпното деяние (от заемането на длъжността при ИА „Пътища“ през 1996 г. до влизане в сила на присъдата през 2013 г.). Прието е, че приносът на съпругата по смисъла на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) е опроверган, тъй като не е доказано ответницата да е допринесла с конкретна сума или имущество от законен източник за придобиване имуществото. В обобщение е направен изводът, че в полза на държавата е възникнало потестативното право да отнеме незаконно придобитото от ответниците от престъпна дейност имущество – процесния апартамент, лек автомобил м. „Форд“, сумата 66250 лв., представляваща пазарната стойност на продаден апартамент и сумата 3780 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил м. „Ситроен“.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица правни въпроси, първият от които е процесуален – длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивно решение да обсъди и прецени всички правно релевантни факти, които са значими за спорното право, с твърдения, че приетото от апелативния съд по този въпрос противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 338 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, 4 г.о.) – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. В съответствие с изразените в посочените решения на ВКС становища, съставът на апелативния съд, при решаване на делото, е преценил всички релевантни за спора фактически твърдения на страните, обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, разгледал е въведените от ищеца и ответниците доводи и възражения, при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, включително и възраженията на ответниците за липса на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на двата недвижими имота, както и за законен източник на средствата за закупуването им (дарения и заеми).
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на решението и по въпросите дали уважаването на иск по чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) е предпоставено от пълно и главно доказване на пряка или косвена връзка с престъпната дейност или от възможността да се направи основателно предположение за съществуването на такава връзка, както и следва ли придобиването на имуществото да е осъществено в периода на извършване на престъпното деяние, при съобразяване с обстоятелството, че предмет на отнемане по отменения закон е придобитото с доходи от престъпна дейност, а не всичко придобито с неустановени доходи. Приетото от въззивния съд по тези въпроси не противоречи на сочените от касатора решение № 328 от 29. 03. 2013 г. по гр. д. № 271/2011 г. на ВКС, 4 г.о., нито на ТР № 7/2014 г. Напълно съответстват на задължителната съдебна практика изводите на състава на въззивния съд, според които сред предпоставките, пораждащи потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито от престъпна дейност имущество, е наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОДПИППД (отм.) и придобиването на имуществото, че при неустановен законен източник на доходи е достатъчно да може да се направи, с оглед обстоятелствата по делото, обосновано предположение за наличието на такава връзка, без да е необходимо установяването й по несъмнен начин, че е допустимо основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето, преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.).
Не е налице противоречие с решение № 328 от 29. 03. 2013 г. по гр. д. № 271/2011 г. на ВКС, 4 г.о. и с ТР № 7/2014 г. и по въпроса, свързан с преценката на обстоятелството дали придобитото имущество е на значителна стойност. Изводите на въззивния съд, според които придобитото имущество е на значителна стойност, са направени при съобразяване със становищата, изразени в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, според които при извършване на тази преценка следва да се изхожда от пазарната оценка на придобитото имущество към момента на проверката, като се изследва пазарната оценка на цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото, както и дали е било отчуждено и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката, в състоянието му към този момент, което обхваща и евентуалните му подобрения, а придобивната стойност има значение при изследване начина на придобиване на имуществото (решение № 530 от 3. 04. 2012 г. по гр. д. № 1723/10 г., IV г.о., решение № 56 от 28. 05. 2012 г. по гр. д. № 1601/10 г., IV г.о., решение № 481 от 23. 04. 2013 г. по гр. д. № 99/12 г., IV г.о., решение № 231 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Не е решен в противоречие със сочените от жалбоподателите решение № 328 от 29. 03. 2013 г. по гр. д. № 271/2011 г. на ВКС, 4 г.о. и ТР № 7/2014 г. и въпросът дали съдът, при определяне разходите за издръжка на домакинството на проверяваното лице, следва да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на членовете на домакинството или е достатъчно да съобрази средния разход по данни на НСИ. Този въпрос не е бил предмет на тълкувателното дело, нито е разглеждан в цитираното решение на ВКС. По същия има формирана задължителна съдебна практика (напр. решение № 70 от 4. 07. 2012 г. по гр. д. № 704/2011 г., IV г.о.), на което атакуваното въззивно решение не противоречи. Съставът на апелативния съд е съобразил както данните на НСИ за средния разход за издръжка на четиричленното семейство на проверявания в процесния период, така и установените по делото факти за действителния начин на живот и поддържания стандарт на семейството, определено по-висок от средния за страната.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
Ответната страна по касационната жалба не е подала отговор на същата и не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2437 от 20. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 3067/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3711 от 14. 08. 2015 г. по гр. д. № 523/2013 г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 с-в, са уважени частично предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против М. Г. Г. и Н. И. Г. искове с правни основание чл. 4 и 10 ЗОПДИППД /отм./, като е отнето в полза на държавата следното имущество: апартамент № 309, с площ от 54,354 кв.м., находящ се на трети жилищен етаж в[жк], построена в УПИ II-им. 3207, в кв. 242 по плана на [населено място], нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3822.3.28, в сграда с идентификатор 02676.501.3822.3, построена върху поземлен имот с идентификатор 02676.501.3822 по одобрената КККР; лек автомобил м. „Форд“, модел „С.“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 66250 лв. – пазарната стойност на недвижим имот, продаден с договор за продажба, сключен с н.а. № 88/2008 г. ; г/. сумата 3780 лв. – пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: