О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София, 07.11. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1017 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Й. Д. срещу решение № 244 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 568/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 307 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 83/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, ІІІ г. о. в частта, с която ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Б. А. А. сумата над 60 000 лв. до присъдените 90 000 лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди, и на С. М. А. сумата над 15 000 лв. до присъдените 25 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2012г. до окончателното им плащане, и разноски в общ размер 5 630 лв., както и в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер 4 670 лв. по сметка на Окръжен съд Стара Загора; ответното дружество е осъдено да заплати на Б. А. А. и С. М. А. съответно сумите 1 500 лв. и 900 лв. – разноски във въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС, както и решението е очевидно неправилно:
1/ „Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“ – касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 64/30.03.2016 г. по гр. д. № 4672/2015 г. на ВКС, І г. о.
2/ Въпросът за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус?“ – касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г.
Ответниците Б. А. А. и С. М. А., двамата от [населено място], община Велинград /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Ж. С. З. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Излагат съображения, че въззивният съд е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, и е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към касационната жалба се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
За да потвърди решението на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната част, с която предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия състав на посочената правна норма:
1/ На 22.06.2012г. на 188-ми км +700 м на АМ „Т.“ К. П. при управление на лек автомобил марка „Пежо“ модел 306, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил процесното ПТП и средна телесна повреда на С. Арпов и Б. Арпова. По отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съдебният състав се е позовал на влязло в сила решение № 9/15.04.2014г. по а. н. д. № 68/2014г. на Районен съд Чирпан.
2/ Ищците вследствие на катастрофата са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, отразили се неблагоприятно на психиката и начина им на живот.
3/ Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил.
4/ По делото е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищците неимуществени вреди.
5/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил, който е бил застрахован при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застрахователна полица № 22112001575516 за периода 21.06.2012г. – 20.06.2013г.
За да определи обезщетение за причинените неимуществени вреди на Б. А. 90 000 лв. и на С. А. 25 000 лв., въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 226 КЗ /отм./. Въз основа на свидетелските показания на М. А. и Г. М., които въззивният съдебен състав е възприел като базирани на техни преки и непосредствени впечатления, при отчитане на близката връзка на свидетелката М. А. /снаха на ищците/ съобразно чл. 172 ГПК и факта, че тази свидетелка живее заедно с ищците, както и на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещи лица д-р Е. Б., д-р Д. В. и д-р М. К., медицинската документация и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съставна част от комплексна съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и психологична експертиза, с вещи лица инж. В. В., К. Я. и д-р Е. Б., съдебният състав е установил конкретните множество увреждания, причинени на ищците вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Въззивният съд е приел, че Б. А. е получила черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка и степенно разстройство на съзнанието, голяма разкъсно-контузна рана тип „скалп“ на главата, кръвни колекции двустранно теменно извън черепа, травмена церебрастения като усложнение на черепно-мозъчната травма, шийна травма, травматична дискова херния на ниво V-VI шийни прешлени с притискане на гръбначния мозък на това ниво, с коренчева симптоматика повече вдясно, гръдна травма със счупване на III – VIII ребра вляво и на V и VII ребро вдясно, контузионни огнища в белите дробове двустранно, малък кръвоизлив в гръдната кухина, подкожен емфизем /въздух в подкожието/ вляво, коремна травма с подкапсулен чернодробен хематом и контузия на слезката. Ищцата била откарана по спешност в Неврохирургия на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. К.“ в Стара З., където са били проведени клинични, апаратни и лабораторни изследвания и й е била реимплатнирана кожа на главата хирургично, пет месеца по-късно е хоспитализирана отново с оплаквания от болки в гърба към двете раменни стави и ръцете и затруднено самообслужване, ограничена подвижност на шията и гърба, главоболие и световъртеж, въпреки употребата на нестероидни противовъзпалителни средства. Съдебният състав е установил, че голямата разкъсно-контузна рана на главата на ищцата е възстановена оперативно, но е останал голям груб белег, който ще остане завинаги ще й и ще й създава козметичен дискомфорт; травмената церебрастения е без изгледи за подобрение с възможност за настъпване на усложнения; счупването на ребрата е възстановено за 2-3 месеца, но преживяната гръдна травма е довела до сраствания на плеврата и предразположение към развитие на белодробни инфекции до края на живота на ищцата. Катастрофата е отключила и страхови изживявания с висока степен на тревожност, отнасящи се до панически страх да пътува в автомобил, и довела до посттравматично стресово разстройство, неизлекувано до момента, значителен период от време ищцата приемала болкоуспокоителни лекарства за изпитваните физически болки, не можела да се обслужва сама и била принудена да разчита на близки, от които била зависима, изпитвала дихателни проблеми, налагало се да постъпва за лечение в болница и на рехабилитация за раздвижване, посещавала психоаналитик, дълго време избягвала да се среща с приятели и близки.
Решаващият съдебен състав е приел, че ищецът С. А. е получил гръдна травма – счупване на гръдната кост, счупване на VIII ребро вдясно и на VII ребро вляво, като и при него уврежданията са довели до трайно затруднение на движението на снагата. Ищецът бил откаран по спешност в Гръдна хирургия на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. К.“ в Стара З., където било установено отслабено дишане вдясно и гръдната травма /счупване на VIII ребро вдясно, на VII ребро вляво и на гръдната кост/, които са причинили трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, а оздравителният процес е продължил около 3 месеца. През този тримесечен период и впоследствие ищецът се оплаквал от умора и тежко дишане, имал нужда от постоянни грижи и обслужване, а поради катастрофата не можел да пътува и да развива бизнеса си за няколко месеца.
При изясняване на фактическата обстановка въззивният съд е приел, че не са установени по отношение на двамата ищци регистрирани заболявания преди процесното ПТП.
Възраженията на касатора /ответник/ за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците поради пътуването им без поставени предпазни колани, както и че ищцата не е реагирала адекватно на създалата се ситуация на пътя и сама се е поставила в невъзможност да спре, са приети от въззивната инстанция за недоказани. От една страна ответникът не е доказал, че ищците като водач и пътник в автомобила не са били с обезопасителни колани, а от друга страна липсата на предпазен колан е нямало да допринесе за настъпването на вредите или да повлияе върху техния размер, тъй като стандартните триточкови колани при скорост над 65 км/м допринасят за травматични увреждания в областта на гърдите, превръщайки се в твърди предмети, и нямат предпазващ ефект, съобразно заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Въз основа на заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдебният състав е приел, че ищцата не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, нито да намали неговия размер, поради което не е повлияла по никакъв начин върху вредоносния резултат.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от него два процесуалноправни въпроса поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС е неоснователен. Съгласно практиката на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, като отчете преклудираните пред първоинстанционния съд възражения.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото в ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд, за да определи размера на дължимите обезщетения на ищците /ответници по касационната жалба/ за претърпените от тях вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди, е обсъдил събраните относими и допустими доказателства /показанията на свидетелите М. А. и Г. М., заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещи лица д-р Е. Б., д-р Д. В. и д-р М. К., заключението на съдебно-автотехническата експертиза /съставна част от комплексна съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и психологична експертиза/, изготвено от вещи лица инж. В. В., К. Я. и д-р Е. Б., събраните писмени доказателства/, както и релевираните от ответника /настоящ касатор/ възражения и доводи. Констатирал е множеството увреждания, причинени на ищците вследствие на процесното ПТП, довели до физически и психически болки и страдания, установил е в какво се изразяват проведените лечения и възстановителни периоди, тяхната продължителност, взел е предвид момента на настъпване на процесното ПТП, прогнозите и последиците на причинените увреждания. Съобразно задължителната практика въззивната инстанция е обсъдила и анализирала конкретните за случая обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им е определила размера на дължимото обезщетение съобразно критериите за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба направените от тях разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение – на Б. А. А. сума в размер 1 500 лв. и на С. М. А. – 900 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 568/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. А. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място], община Велинград, [улица] сума в размер 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и на С. М. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място], община Велинград, [улица] сума в размер 900 лв. /деветстотин лева/, представляващи направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач К. П. П.. , ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
4