О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 426 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 5.11.2009 год. по гр. д. № 2030/2007 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение по гр. д. № 5828/2002 год. на Софийски районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на ответниците М. М. П., Д. А. П. и Д. И. К., че А. Г. М., Й. Ц. Т., А. В. Ц., В. В. Ц., Н. Г. М., Н. К. В. , Ю. М. Д., В. М. Б., П. Б. П. , М. Т. Б., В. С. В., С. Т. М., П. С. В., С. С. Д., И. С. С. и Н. К. В. са собственици на празно вилно място с площ от 956 кв. м. в гр. С., кв. Драгалевци, кв. 1, вилна зона І част на Киноцентъра, представляващо УПИ ХVІІ – 380, 382, при описаните в решението съседи и осъдил ответниците да предадат на ищците владението върху него.
Ответниците М. и Д. П. и Д. К. , чрез пълномощника им адв. Д. Д. , обжалват въззивното решение с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон с молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде отхвърлен. Претендират и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, с оглед обосноваването му с цитираните и представени решения на ВКС. Макар и да не са формулирани конкретните въпроси, по които произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с представената съдебна практика, от съдържанието на изложението и доводите в него могат да се изведат такива относно липсата на приложена скица към решението на поземлената комисия, с което се легитимират ищците, и то такава за имота към момента на внасянето му в ТКЗС, с оглед неговата индивидуализация при възстановяването му и въпросът относно разпоредителната сделка на ТКЗС в тяхна полза като пречка за възстановяването на правото на собственост в лицето на бившите собственици, съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
Ищците, чрез пълномощника им адв. П. Г. , оспорват допустимостта на касационното обжалване на решението, поради липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – представената практика е неотносима към релевантните за изводите на съда въпроси. Оспорват жалбата и по същество по изложените в писмения отговор съображения. Претендират и присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касаторите относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да уважи предявения ревандикационен иск, след отмяната на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ с решението с № 2745/27.12.99 год. на ПК Драгалевци, като наследници на бившите собственици К. , Т. и Г. М. . Въз основа на приетите технически експертизи съдът е обосновал извода си за идентичност на възстановения с решението на поземлената комисия имот – част от имот пл. № 5* кад. лист 661 по кад. план от 1958 год. с притежавания от наследодателите имот по нотариалния акт от 1932 год., както и с имота по сега действуващия регулационен план, за който ответниците се легитимират с нотариален акт за покупко-продажбата му от ТКЗС, през 1968 год. Въззивният съд е обсъдил и представената скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, като неразделна част от решението на поземлената комисия, поради което и приел наличието на идентичност на спорния имот с възстановения такъв на ищците и неговата индивидуализация. С оглед установения по делото факт на извършена през 1949 год. замяна на имота в полза на трети лица, въззивният съд приел, че последната не е пречка за възстановяване на собствеността на ищците, тъй като не е налице нито застрояване, нито разпоредителна сделка с имота след замяната. Прието е, че разпореждането на ТКЗС с имота в полза на ответниците е непротивопоставимо на възстановените собственици, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, поради което и уважил предявения иск за собственост на последните.
Следователно, въпросът за индивидуализацията на възстановения имот е релевантен за изхода на спора, но по него не е налице произнасяне в противоречие на представената съдебна практика. В част от представените решения на ВКС, на които касаторите се позовават с оглед произнасянето по този въпрос, е налице друга фактическа обстановка – не е представена скица на имота, нито протокол за въвод /решение № 1* по гр. д. № 1141/98 год. на V г. о. на ВКС/, възстановяване на земеделски имот в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ /решение № 1* по гр. д. № 5181/2007 год. на V г. о. на ВКС/, а в друга част от тях разглежданите спорове са по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, които имат за предмет принадлежността на правото към момента на включването на имота в стопанството. В настоящия случай въззивният съд е приел, че възстановеният на ищците имот е индивидуализиран с решението на поземлената комисия и представената скица, то ги легитимира като собственици, и по този въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представената практика, а доколко касаторите са недоволни от направения извод от тази преценка на доказателствата, това е въпрос, по който в настоящето производство касационната инстанция не дължи произнасяне.
И по втория въпрос – възможността да се възстанови имота на наследниците на бившите собственици преди замяната от ТПС комисия в полза на трети лица, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика. Разгледаният в решение № 79 по гр. д. № 5670/2007 год. на І г. о. на ВКС казус е различен – в него ответниците са получили по замяна от ТПС комисията спорния имот и са го застроили с двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, в каквото състояние имотът е заварен при влизане в сила на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия на права е разрешена с нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според която когато полученият в замяна имот е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната /собственици. В настоящият случай касаторите не са получили имота по замяна от ТПС комисия, за да е налице горната хипотеза, същите се позовават на покупката му от ТКЗС, с оглед на което намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, отменяща вещнопрехвърлителното действие на сделката при посочените в нея предпоставки и при липсата на данни за наличие на изключенията. Неотносимо към настоящия казус е и решение № 1* по гр. д. № 1782/2005 год. на ІV г. о. на ВКС, по същите, вече изложени съображения.
Поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед този изход касаторите следва да понесат направените от А. М. разноски за настоящето производство в размер на 1 000 лв., съгласно заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.11.2009 год. по гр. д. № 2030/2007 год. на Софийски градски съд, по подадената от М. М. П., Д. А. П. и Д. И. К., чрез а. Д. Д. , касационна жалба против него.
Осъжда М. М. П., Д. А. П. и Д. И. К. да заплатят на А. Г. М. разноски за настоящето производство в размер на 1 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: