ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 635
София,. 06.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 1 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 564-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. контрол/АСК/ срещу въззивното решение от 18.02.09 г. по г.д. №1270/08г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила решението от 10.10.08 година по т.д. №15/08 година на ОС-г. Пазарджик. С последното решение е оставена без уважение като неоснователна молбата на АСК, подадена на основание чл.193 ГПК за допълване на решението, в частта относно исковете за заплащане на договорна неустойка “до окончателното й заплащане”.
Касаторът поддържа, че неправилно е прието от въззивния съд, че искането за присъждане на обезщетение за забава в плащането на просрочено парично задължение е несъстоятелно, в случаите когато няма определен падеж на паричното задължение. В тази връзка касаторът развива съображения, че претендира неустойка за забава в плащането на дължимите вноски по приватизационната сделка за периода от датата на забавата до окончателното заплащане на дължимите суми.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по основополагащ правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. В тази връзка се сочат в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК две решения на ОС-г. Враца-решение от 10.02.09г. по г.д. № 849/04 година и решение от 10.02.09г. по г.д. № 177/04 година, което обуславяло наличието на отменително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касация “М”АД-г. Пазарджик не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила решението от 10.10.08 година по т.д. №15/08 година на ОС-г. Пазарджик въззивният съд в съобразителната част на решението приема, че искането “до окончателното изплащане” е несъстоятелно, тъй като не представлява претенция определена по размер и период.
От данните по делото се установява, че в хода на първоинстационното производство на основание чл.116 ал.1 ГПК е допуснато едновременно увеличение на цената на претендираните неустойки върху отделните вноски и периода на забавата-вместо 31.01.08 год. претенцията е увеличена до 22.02.08г.-датата на предявяване на иска. С решение от 27.06.08 година по т.д. №15/08 година ОС-г. Пазарджик се е произнесъл по така предявените искове и ги е уважил съобразно допуснатото увеличение.
ВКС-ТК намира, че искането формулирано от ищеца, че договорна неустойка се дължи “до окончателното изплащане на неизплатените вноски по приватизационния договор” не съставлява претенция по която съдът дължи произнасяне. Това е така защото тази претенция не би могла да бъде конкретизирана по размер, обстоятелство което я прави с неопределен петитум. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.116 ал.3 ГПК/отм./ и аналогичната разпоредба на чл. 214 ал.2 ГПК, според която не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. При тълкуване на тази процесуална норма по аргумент “a fortiori” се налага извода, че претендиране на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично задължение не съставлява според ГПК самостоятелен иск, който може да бъде обективно съединен с основния при условията на чл.116 ал.3 ГПК/отм./, съответно на чл. 214 ал.2 ГПК предвид обстоятелството че претенцията за лихви не може да бъде конкретизирана по размер. Следва да се подчертае и това, че претенцията за законна лихва е претенция за креанс, която е акцесорна спрямо главното/основното/ парично задължение на длъжника. Обратно, претенцията за неустойка е претенция за самостоятелно парично притезание, което следва да бъде изискеумо и конкретизирано по размер. Претенцията за договорна неустойка, която се дължи “до окончателното изплащане на неизплатените вноски по приватизационния договор” няма тези правни характеристики, поради което не може да бъде предмет на самостоятелен иск. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.02.09 г. по г.д. №1270/08г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила решението от 10.10.08 година по т.д. №15/08 година на ОС-г. Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: