О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 10.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5107 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. М. Р. против решение от 16.06.2015г. по гр.д.№ 139/2015г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е обжалвано и потвърдено решението от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 383/ 2013 г на РС – Берковица, в частта му с която е определена пазарната стойност на делбения имот 16575 лв. и в частта с която е отхвърлена претенцията му по сметки за заплащане на подобрения срещу останалите съделители за разликата над присъдените 8 397 лева и с която той е осъден да заплати на съделителя Ц. Д. М. сумата от 2620.33 лева по претенциите на последния за извършени подобрения.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие със закона – чл.72 и 74 ЗС, защото съдът неправилно е приел, че той не е добросъвестен владелец като се е позовал на влязло в сила решение по иск за собственост, но не е обсъдил доказателствата по настоящото дело и че част от подобренията са луксозни и за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че въззивната инстанция не е констатирала нарушение на РС, изразяващо се в допускане на нова СТЕ за оценка на имота и стойността на подобренията
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1.мотивите на влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за делбения имот обвързват ли съдът по делбеното дело при претенция за сметки за направени подобрения в същия имот, 2. допустимо ли е да се прилага една и съща правна норма при преценка за основателност на направени искания по сметки за подобрения от различни съделители и конкретно може ли за един съделител да се прави преценка в какво качество е правил подобренията, а за друг да не се прави такава преценка. 3. при наличие на експертно заключение с идентичен начин на формиране на стойност на подобрения, извършени от различни страни може ли да се приеме че става въпрос за различни по вид стойности – че за едната страна става въпрос за обогатяване / увеличаване стойността на имота/ а за другата – че става въпрос за направени по делото разноски. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на дворно место, съставляващо УПИ V-166 от кв. 15 по плана на [населено място] с площ 1700 кв.м., ведно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка и три паянтови второстепенни постройки между М. Д. Г. и Ц. Д. М. при квоти по 1/3 ид.ч. от целия имот, З. М. Р. с квота 1/3 ид.ч. от дворното место и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и 1/9 от масивна стопанска постройка и три паянтови второстепенни постройки и за Е. Г. Р. и М. М. К. – по 1/9 ид.ч. от масивната стопанска постройка и трите паянтови второстепенни постройки.
Процесният имот е неподеляем и е изнесен на публична продан. Относно способът за извършване на делбата не е обжалвано решението на РС. Обжалвано е определяне на оценка на делбения имот 16 575 лв. Въззивната инстанция е приела, че определяне на тази оценка има значение само за определяне на дължимите държавни такси от съделителите, а преди извършване на публичната продан, съдебният изпълнител ще опише и оцени делбения имот. За тази част от решението не е формулиран правен въпрос, поради което и въззивното решение, с което е потвърдена тази част от решението на РС не се допуска до касационно обжалване.
Делбеният имот е принадлежал на наследодателите Д. Р. Д., починал на 03.12.1990г. и М. В. Д., починала на 10.04.1999г. Претенции за сметки в срока по чл. 346 ГПК са заявили двама съделители. Ц. М. претендира стойност на подобрения, които твърди, че е извършил приживе на наследодателите в периода 1970-1986г.: изграждане на циментова пътека, на постройка за отглеждане на животни, за изграждане на подпорна стена на къщата, на външно мазе до къщата, на външно стълбище на къщата, измазване с циментова замазка и пръскана мазилка на къщата, изграждане на покрив на работилницата и прилежащата стая и елзахранване на същите и засаждане на трайни насаждения в имота. Твърдял е, че е извършил подобренията със знанието и съгласието на съсобствениците и за да ги ползва и за себе си. Претендира стойността на подобренията към настоящия момент.
З. М. Р. е претендирал поставяне на P.-дограма през 2009г. на част от сградите и на алуминиева дограма в друга част от сградите през 2010г. свързване на къщата с В и К мрежата и поставяне на оградна мрежа. /общо за 8774 лв./ Претенцията е предявена против Ц. М. и М. Г. за заплащане на по 1/3 от по-голямата от стойностите на тези подобрения, с които се е увеличила стойността на съсобствения имот. Твърди, че е извършил подобренията като добросъвестен владелец.
РС е приел, че претенцията на Ц. М. е по чл. 12, ал.2 ЗН, защото подобренията са извършени приживе на наследодателите. Съгласно този текст се дължи стойността на подобренията, които увеличават стойността на делбения имот. Присъдена е определената стойност на подобренията към настоящия момент, които не са такива за поддържане на имота /поставяне на пътека и подпорна стена/ към настоящия момент по заключението на в.л.Т., което е прието за по-пълно в тази част. Претенцията на касатора З. М. е квалифицирана по чл. 72 ЗС, защото е прието, че той ги е извършвал в периода 32009-2013г. като добросъвестен владелец, когато е бил признат за собственик с н.а. от 1997г. Затова РС му е присъдил по 1/3 от стойността на подобренията към настоящия момент, дължима от ответниците по тази претенция в размер на 8397 лв. по заключението на в.л. Т..
Въззивната инстанция, сезирана по жалба на З. М. е приела, че районният съд неправилно е квалифицирал претенцията по чл. 72 ЗС. Приел е, че касаторът не е добросъвестен владелец, защото е заявил, че е извършил подобренията със знанието на съсобствениците. Това е заявление в молбата на Ц. М., а З. М. е заявил единствено, че е правил подобренията като добросъвестен владелец. Окръжният съд е приел, че между сънаследници презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага, освен когато наследникът-подобрител е започнал да владее целия имот изключително за себе си и е превърнал държането на частите на останалите сънаследници в самостоятелно владение за себе си, явно демонтстрирайки това пред останалите сънаследници. Теоретично е посочено, за да се приеме, че подобрителят е престанал да бъде държател е необходимо намерението му да владее за себе си да е изразено в действия, които недвусмислено отричат владението на останалите наследници и при това тези действия да са доведени до знанието на същите, но подобни обстоятелства не се установявали. За този извод, съдът се е позовал на приложеното на л.7 от делото влязло в сила решение на Берковски РС от 20.02.2013 г. по гр.д. № 569/2012 г. между същите страни, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че въззивникът не е бил добросъвестен владелец, а държател на частите на останалите сънаследници, Затова е приел, че отношенията по сметки във връзка с подобренията ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД – когато работата е предприета и в собствен интерес, отговорността е до размера на обогатяването, т.е. дължала се увеличението на стойността на квотата на всеки от съсобствениците. Неоспореното от страните заключение на в.л. Т. / на л.143 на делото/ е установило, че вследствие на извършените от Ц. М. и З. Р. подобрения в имота, стойността му се е увеличила с 9 575 лева, като приносът на касатора е оценен на 5075 лева Тъй като тази сума е по-малка от присъдената от РС на касатора сума 8397 лв. и предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя и липса на жалба от осъдения съделител, въззивната инстанция макар да е приела, че претенцията е с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД и е основателна до 5075 лв. е потвърдил решението на РС.
Така мотивите на съда за това, че касаторът не е владелец на частите на останалите съделители и не е добросъвестен владелец, или подобрител не са се отразили на крайния резултат от спора, а те не могат да се обжалват самостоятелно. Първия формулиран правен въпрос – мотивите на влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за делбения имот обвързват ли съдът по делбеното дело при претенция за сметки за направени подобрения в същия имот е неотносим, тъй като приетото от въззивния съд в мотивите не се е отразилило на крайния изход от спора. Потвърдено е решението на РС, с което е присъдена на касатора именно по-високата стойност на подобренията, с които се е увеличила стойността на имота.
Втория въпрос – допустимо ли е да се прилага една и съща правна норма при преценка за основателност на направени искания по сметки за подобрения от различни съделители и конкретно може ли за един съделител да се прави преценка в какво качество е правил подобренията, а за друг да не се прави такава преценка, е некоректно поставен. Никога не е имало съмнение в теорията и съдебната практика, че всяка претенция съставлява самостоятелен иск във втората фаза на делбеното производство, която следва да се квалифицира и да се разгледа. В случая едната претенция е квалифицирана като такава по чл. 61 ЗЗД от ОС, но е присъдена сумата по определената от РС квалификация по чл. 72 ЗС, като е съобразено, че касаторът е правил подобренията, считайки себе си собственик по дарение, поради което има качеството на добросъвестен владелец, а другата претенция на Ц. М. е квалифицирана по чл. 12, ал.2 ЗН, като е съобразено, че той е правил подобренията приживе на наследодателите. Различни са фактите за двете претенции, поради което е необходимо да се квалифицират по различен начин. Не отговаря на мотивите на обжалвания съдебен акт, че не е преценявано и качеството на другия съделител, заявил претенция по сметки. Той обаче не е твърдял, че е правил подобренията като владелец, поради което неговата претенция не може да се квалифицира по чл. 72, или 74 ЗС.
Третият въпрос – при наличие на експертно заключение с идентичен начин на формиране на стойност на подобрения, извършени от различни страни може ли да се приеме че става въпрос за различни по вид стойности – че за едната страна става въпрос за обогатяване / увеличаване стойността на имота/ а за другата – че става въпрос за направени по делото разноски.Първо не се касае за разноски по делото, а за разходи за подобренията. Тази квалификация на стойностите не зависи от вещото лице, а от обстоятелствата, които служат като основание за заявената претенция по сметки. Вещите лица определят стойността, която страните и съдът искат. Щом заявените претенции изискват различна правна квалификация, различни обстоятелства ще са предмет на доказване, респективно различни ще са задачите и към вещото лице по тях.
Така отговорът на втория и третия въпрос не определят изхода от спора. Макар мотивите на обжалваното решение да не съответстват на съдебната практика, с диспозитива на възивното решение е потвърдено решението на РС, с което е уважена претенцията на ищеца до размер 8397 лв., при заявен от него общ размер 8774 лв./, като не е влошено положението на касатора. Само мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, а определената от вещото лице увеличена стойност на подобренията е присъдена, като претенцията е отхвърлена за разликата над този размер. Отговорите на поставените въпроси не биха променили крайния резултат по сметкита, поради което не се допуска касационно обжалване
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2015г. по гр.д.№ 139/2015г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от З. М. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: