ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 636
София, 11.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 578/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. Ш. и Г. С. Ш. срещу определение № 166 от 22.06.2009 г. по в. гр. д. № 251/09 г. на Смолянския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба срещу решение № 482 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 786/03 г. на Смолянския районен съд. Жалбоподателите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, че неправилно е разрешен въпросът дали се дължи държавна такса и в какъв размер за въззивно обжалване на решение по дело за делба относно постановеното от съда имотът да бъде изнесен на публична продан.
Ответниците по частната жалба не са подали отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Въззивната жалба има за предмет първоинстанционно решение в частта, с която е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот със стойност 252 300 лева. След дадени от въззивния съд указания във връзка с редовността й, същата е върната по съображения, че не е изпълнено това за внасяне на дължимата на въззивното производство държавна такса.
Определението е правилно.
При определяне на държавната такса въззивният съд е процедирал в съответствие с приложимия нормативен акт – действащата към момента на подаване на въззивната жалба Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, в сила от 01.03.2008 г. С оглед стойността на дяловете, които за жалбоподателите са определени на по 5/16 ид. ч., възлизащи на по 78 843.75 лева, те е следвало да внесат за обжалване пред въззивната инстанция такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес – чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 8 от Т. Това означава, че от всеки от въззивниците е следвало да бъде събрана държавна такса в размер на по 1 576.87 лева, или общо 3 153.75 лева, колкото е определил и въззивният съд. Не е спорно, че дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена.
Жалбоподателите поставят въпроса за приложението на пар. 2 от ПЗР на Т. от 2008 г., според който за висящите производства, по които са събрани такси по отменената част от Т. № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, допълнителни такси не се събират. Тази разпоредба не намира приложение в разглеждания случай. Държавните такси по делата за делба се присъждат във втората фаза, когато и се определя стойността на дяловете. В случая тази фаза е приключила пред първоинстанционния съд при действието на Т. от 2008 г. и законосъобразно съдът е изходил от предвидения в нея начин на определяне и размер, защото до този момент такси по воденето на делото не са били събирани. Впрочем, позоваването от въззивния съд на разпоредбата на пар. 2 не се е отразило на правилността на обжалваното определение, защото и при действието на предходната Т. № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието /от 1992 г., отм./ – т. 4 и т. 12, таксата по делата за делба се определяше по същия начин, както и според сега действащата Т. Затова не може да се сподели становището на жалбоподателите, че са били задължени да внесат висок размер на държавна такса по дело, образувано предходния ГПК /отм./, и при действието на тарифа, според която внасянето на такса не е било задължително. Не е налице препятстване на страната да защитава своите права и принципът за достъпно правосъдие не е нарушен.
Въззивната жалба правилно е върната поради неотстраняване на недостатъка, изразяващ се в невнасяне на дължимата по производството държавна такса. Като правилно обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 166 от 22.06.2009 г. по в. гр. д. № 251/09 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: