5
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 11.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2397 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното Решение № 76 от 21.03.2015 год. по в.т.д. № 15/2015 год. на Варненски апелативен съд с което е бил потвърден първоинстанционния акт.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 182 от 12.11.2014 год. по т.д.№ 136/2014 год. на Добрички окръжен съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: 1./ Иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 41 718,87 лв., представляваща стойността на продадено гориво по фактури № [ЕГН]/21.02.2014 год. и № [ЕГН]/24.02.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2014 год. до окончателното й заплащане; 2./ Иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 10.1 от сключен между страните на 07.10.2013 г. договор за продажба и доставка на нефтопродукти, за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението на купувача да заплати продажната цена, в размер на договорената неустойка, както следва: по фактура № [ЕГН]/21.02.2014 год. за периода от 27.02.2014 г. до 16.05.2014 год., в размер на 7 690,67 лв., по фактура № [ЕГН]/24.02.2014 год. за периода 02.03.2014 год. до 16.05.2014 год., в размер на 2 113,29 лв., ведно законната лихва върху тези суми, считано от 19.05.2014 год. и до окончателното им заплащане.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не е представила писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Както бе посочено по-горе, спорът между страните произтича от неизпълнение за търговска продажба на гориво, като ищецът има качеството на продавач, а ответникът – на купувач. Безпорен е фактът на доставка на посочените във фактурите количества гориво, както и че страните са в трайни търговски отношения. Оспорването от страна на купувача за недължимост на цената на продадената стока, а оттам и на неустойка, произтичаща от забавеното и плащане се основава на лошото качеството на полученото гориво. Това е констатирано при използването му за автомобилите на [фирма] и в резултат на това използване са възникнали повреди по тях – помпи и дюзи, както и спира не работа на двигателите. Уведомил е своевременно продавача и е бил извършен анализ в сертифицирана лаборатория, като Анализно свидетелство № К-10/469 от 17.03.2014 год., представено по делото, сочи, че пробата не отговаря на изискванията на Наредбата за качество на течните горива за гориво на дизелови двигатели.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал, че е налице продажба на родово определена вещ със скрити недостатъци за които продавачът е уведомен незабавно и не е предприел действия за саниране на неизпълнението си да продаде вещ с необходимото качество, поради което плащането на цената не се дължи. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на ВнАС е приел за недоказано изпълнението на задължението на ищеца-продавач да престира вещ, годна за употреба, съобразно предназначението и, поради което и искът му за заплащане на цената и е неоснователен. Този извод обуславя и неоснователността на акцесорния иск за неустойка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени общо седем материалноправни и процесуалноправни въпроса, които според касатора попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
На първо място се поставя следният процесуалноправен въпрос: „Може ли съдът служебно да упражни правото на избор и като последица да приеме за основателен отказа от плащане на продажната цена по договор за покупко-продажба, без купувачът да е упражнил право на избор между алтернативите по чл. 195, ал.1 ЗЗД?”. В тази връзка касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 33 от 01.11.1973 год. по гр.д.№ 3/1973 год. на ОСГК на ВС в което се приема, че „когато продадената вещ има недостатъци, които според чл. 193, ал.1 ЗЗД съществено намаляват нейната цена или нейната годността обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът придобива правото да иска от продавача удовлетворение по някой от алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД, но едностранно определяем от самия него способ“.
Вторият процесуалноправен въпрос е формулиран по следния начин: „Допустимо ли е крайното решение на съда да бъде мотивирано въз основа частна писмена извънсъдебна експертиза, респективно на писмени свидетелски показания?”. Сочи се хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се цитират следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 53 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 490/2010 г. на ВКС, ТК, І г.о.; Решение № 190 от 18.12.2009 г. по т.д.№ 364/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Третият процесуалноправен въпрос е „Следва ли въззивният съд да назначи служебно експертиза на основание чл. 195 ГПК, в случаите когато даден факт, за установяване на който са необходими специални знания, чието установяване е от значение за крайния съдебен акт, следва да бъде доказан, и във въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост на решението?“. Визира се чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което „когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт“.
Като четвърти процесуалноправен въпрос касаторът поставя следния въпрос: „Дали при отправено възражение за недостатъци на стоката съдът отхвърля иска на продавача за заплащане на продажната цена или следва да постанови диспозитив, с който да осъди двете страни да изпълнят едновременно?“. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 33 от 01.11.1973 год. по гр.д.№ 3/1973 год. на ОСГК на ВС, според което „възражението е допустимо във висящо производство и когато се противопоставя на искането на неизправния по двустранен договор ищец, ако претендира неговото изпълнение от другата страна по чл. 90, ал.1 ЗЗД. В този случай възможността да се използва възражението като средство за правна защита не е изрично посочено от закона. Но тази възможност се подразбира от неговия текст, според който и двете страни подлежат на осъждане за едновременно изпълнение.“
Петият процесуалноправен въпрос е следният: „При спор за заплащане на продажната цена и отправено възражение по чл. 193 ЗЗД в доказателствената тежест на коя страна е да докаже наличието, респективно липсата на недостатък на доставената вещ- на продавача или на купувача по договора?“. Твърди се противоречие на атакувания съдебен акт с Решение № 1048 от 18.02.2014 г. по в.гр.д.№ 8304/2013 г. на Софийски градски съд, което попада в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Шести се поставя въпросът: „Може ли съдът да приеме, при уважено възражение по чл. 195, ал.1 ЗЗД, че купувачът законосъобразно би могъл да откаже плащане на продажната цена или продавачът запазва своето право да получи продажната цена?“. Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с решение по чл. 290 ГПК съдът би могъл да даде разяснение по въпроса какви са правата на купувача при недостатъци на стоката, както и как се съотнасят правата на продавача да получи плащане и правото на купувача при констатирани недостатъци.
Като последен, материалноправен въпрос касаторът е формулирал: „Следва ли купувачът да уведоми продавача веднага след констатирането на недостатъците или не, както и дали правилото на чл. 194, ал.1 ЗЗД се отнася както за явните, така и за скритите недостатъци, или не?“. Като основание за допускане на касационно обжалване се посочва както чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие с Решение по гр.д.№ 1062/2004 г., II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и с Решение от 18.04.2012 г. по т.д.№ 1436/2010 г. на Софийски градски съд.
Становището на настоящият съдебен състав, че по отношение на нито един от посочените въпроси не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК произтича от следното:
Преди всичко, предпоставките на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се преценяват спрямо посочените в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебни актове в които не се включват актовете по първия и четвъртия от въпросите. По отношение на него не са налице и предпоставките по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, поради обстоятелството, че се касае за хипотеза, различна от разглежданата. Както бе неколкократно бе посочено, в случая отказът на купувача да изпълни (заплати цената) се основава на направено от него възражение за неизпълнен от страна на продавача договор – доставена е негодна вещ. В този случай се прилага правилото на чл.154 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол и по отношение на петият от посочените въпроси. По отношение на шестия въпрос липсват предпоставките на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, поради обстоятелството, че отговорът се съдържа в самия въпрос. Седмият въпрос е по-скоро риторичен, с оглед обстоятелството, че в случая е установено незабавното уведомяване на продавача от купувача, че са се проявили скрити недостатъци при употребата на вещта, като от страна на продавача не са предприети каквито и да било действия.
По отношение на процесуалноправните въпроси (втори и трети) също не са налице сочените предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд не е основал изводите си нито на извънсъдебна експертиза, нито на писмени свидетелски показания, поради което вторият въпрос няма отношение към спора. Що се касае до това дали въззивният служебно ще допусне експертиза или не, това е по негова преценка. С Тълкувателното решение такова задължение на съда не е въведено, като следва да се отбележи, че касаторът, който е бил и въззивник не е правил такова искане.
Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 76 от 21.03.2015 год. по в.т.д. № 15/2015 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.