Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София,12.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6437 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу въззивно решение № V – 84 /27.06.2013 г. по възз. гр.д. № 406 /2013 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., в частта, с която са отменени решение за поправка на я.ф.г. № 195 /18.12.2012 г. и решение № 158 /25.11.2011 г. по гр.д. № 532 /2009 г. на Поморийския районен съд в една част и и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на И. С. К. срещу М. Р. Н. с правно основание чл.26,ал.2,предл.3 и 5 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за доброволна делба от 20.04.2006 г. с нотариална заверка на подписите и с което е отхвърлен искът на И. С. К. срещу М. Р. Н. за делба на УПИ VІІІ-110, кв.13, по действащия регулационен план на [населено място], с площ 730 кв.м. и посочени граници.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна М. Р. Н. в отговор на касационната жалба твърди, че искът за прогласяване на нищожност не подлежи на касационно обжалване, т.к. сборът на данъчните оценки на двата УПИ е по-нисък от 5 000 лева, както и оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима независимо от стойността на данъчните оценки, тъй като в производството по съдебна делба въпросът за нищожността на договор за доброволна делба е релевантен и преюдициален по отношение на основателността на иска за съдебна делба на същите имоти. Преценката на валидността (или нищожността) на договор за доброволна делба произтича и от задължението на съда да следи за приложението на императивни материалноправни норми.
В. съд е приел, че няма законово изискване с договора за доброволна делба страните да прекратят съсобствеността върху всички имоти наведнъж. и че по делото не е установено твърдението, че процесният договор за доброволна делба е привидна сделка, прикриваща друга действителна сделка – прехвърлителна безвъзмездна сделка – дарение, за извършването на която не е спазена изискуемата нотариална форма за действителност. Като е зачел уговорките в договора за доброволна делба, въззивният съд е приел извода, че М. Н. е индивидуален собственик на УПИ VІІІ-110. и че искът за неговата съдебна делба е неоснователен.
Жалбоподателят е извела следните материалноправни въпроси :
по приложението на чл.69,ал.2 ЗН : действителен ли е договор за доброволна делба, който не прекратява съсобствеността между съделителите по отношение на имотите, предмет на делбата, по начин всеки един от тях да получи срещу своята идеална част реален дял от тези имоти или парично уравнение на дяловете; по приложението на чл.26,ал.2,предл.3 и 5 ЗЗД: нищожен ли е договор за доброволна делба, с който се даряват части от недвижим имот, като не е спазена нотариалната форма.
Въпросите не са обуславящи, т.к., като се е основал на заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, съдът е зачел действителността на договора за доброволна делба, сключена между М. Н. и нейния брат В. К. (съпруг на ответника по делото за делба И. К. и наследодател на двете) от 20.04.2006 г., с която двамата всъщност са постигнали съгласие, че запазват съотношението на собствеността по действащия регулационен план – върху образуваните по силата на новия регулационен план УПИ – VІІІ-110 и ІХ-110 с площ по 730 кв.м., с които е регулирано същото дворно място, за което по предишен регулационен план са били отредени парцели ІІ-85 с площ 800 кв.м., от които собствени 640 кв.м. и придаваеми 160 кв.м. и парцел І-85 с площ 650 кв.м., от които придаваеми 20 кв.м. (н.а. 77 /1978 г., л.13), собственост на бащата на двамата, който е дарил парцел ІІ-85 на М. Н. (н.а. № 171 /1981 г., л.12), а вторият парцел – І-85 е наследен от брата и сестрата при равни права, като на 29.06.2005 г. М. Н. и В. К. са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на 190 /1460 кв.м. (на. № 21 /2005 г., л.11) в момент, в който за дворното място (предишни парцели І-85 и ІІ-85) е бил отреден един общ УПИ VІІІ-110 с площ 1460 кв.м., който впоследствие е разделен на процесните УПИ – VІІІ-110 и ІХ-110 с площ по 730 кв.м.. Изводите на въззивния съд са основани на приетото от него заключението на СТЕ (л.48 и сл.), в което са проследени промените на териториално-устройствения статут на дворното място, принадлежало на наследодателя на страните и предмет на договора за доброволна делба и на съдебната делба.
Накратко : с договора за доброволна делба страните, които са го сключили, са си признали правата, които са имали съобразно новия регулационен статут на имотите.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за разноски е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № V – 84 /27.06.2013 г. по възз. гр.д. № 406 /2013 г. на Бургаски окръжен съд, г.о..
Осъжда И. С. К. да заплати на М. Р. Н. сумата 500 (петстотин) лева за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.