ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 636
[населено място], 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2495/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 2464 от 27.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3381/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – Д. С. Й. от [населено място] не е заявил становище. по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 73780/02.06.2017 г., подадена от настоящия жалбоподател, против определение от 09.05.2017 г. по т.д. № 7631/2016 г. на СГС, ТО, VI – 2. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че разглежданият съдебен спор попада в кръга, очертан в чл. 365, т. 3 ГПК, но постановеното определение от 09.05.2017 г. не съставлява обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 369, ал. 2 ГПК. Решаващият състав е мотивирал, че в обжалваното определение не се съдържа изричен диспозитив по чл. 369, ал. 1 ГПК, с който съдът да е постановил делото занапред да се разглежда по общия исков ред. Определението не съдържа и мотиви в този смисъл, поради което не може да се приеме, че липсата на изричен диспозитив съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение от 09.05.2017 г.е по чл. 140, ал. 1 ГПК, като с него е изготвен доклад и е насрочено делото за разглеждане в съдебно заседание. Съставът на Софийски апелативен съд е извършил преценка, че това определение не подлежи на самостоятелно обжалване. Инстанционен контрол върху тези процесуални действия на съда може да бъде осъществен само чрез обжалване на крайния съдебен акт, доколкото допуснатите от съда процесуални нарушения са дали отражения върху валидността, допустимостта и правилността му.
Частната жалба е неоснователна.
С определение от 09.05.2017 г. по т.д. № 7631/2016 г., съдия при СГС е изготвил доклад по реда на чл.140 ГПК, оставил е без уважение искането на ответника за спиране на производството по реда на чл.229 ГПК, приел е писмените доказателства представени с исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, допуснал е до разпит свидетели, насрочил е открито съдебно заседание и е изготвил проектодоклад. При тези фактически данни правилна е преценката на въззивният съд за необжалваемост на това определение. Определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, с което съдът се произнася във връзка с подготовката на делото в закрито заседание, не подлежи на самостоятелно обжалване. Законосъобразно съставът на Софийски апелативен съд е приел, че то е оттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК, а не обжалваемо. С това определение съдът се произнася не по съществото на делото, а по процедурни въпроси за редовността и допустимостта на предявените искове, за допустимостта и относимостта на исканите доказателства, както и по други предварителни въпроси, които евентуално ще залегнат в доклада по делото /арг. чл. 140, ал. 3 ГПК/.Следователно, обжалваният пред САС съдебен акт, поради това, че както бе посочено е по процедурни въпроси, не е включен в предметния обхват на определенията подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК.Същото не прегражда развитието на исковия процес,нито изрично е предвидена обжалваемостта му. Неговата правилност се разглежда единствено с оглед правилността на постановеното решение, чрез предоставената процесуална възможност за обжалване на решението, в това число и по отношение на допуснати процесуални нарушения от съда, с оглед процедирането му. Във връзка с изложеното обстоятелството, че първостепенния съд е продължил разглеждане на делото по общия исков ред, въпреки образуването му като търговско дело, не може да промени обжалваемостта на акта му, тъй като обжалваното определение не е постановено по реда на чл.369 ГПК, нито в сроковете указани в ал.1 на този текст. Още повече, че и действия по чл.372 ГПК не са били предприети, с оглед депозирания отговор на 02.02.2017г. до постановяване на определението на съда на 09.05.2017г. като допълнителна искова молба не е депозирана и към настоящият момент.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2464 от 27.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3381/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: