2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 636
С.,15.10. 2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 257/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна на [фирма]-гр.Варна срещу решение № 286 от 08.07.2009 г. по т.д.№ 281/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 579 от 22.02.2009 г. по гр.д.№ 100004/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над сумата 2160.45 лв. до предявения му размер от 4 419.99 лв., както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 677.91 лв. до предявения му размер от 1 600 лв. Изложени са съображения, че ищецът не е доказал предаването на стоки на консигнация над уважения размер на главния иск, поради което за ответника не е възникнало задължение за тяхното връщане, респ. заплащане на равностойността им.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано след оставяне на касационната жалба без движение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради произнасянето от въззивния съд по въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, което било видно от приложените към жалбата му Решение по В. № 45 от 2001 г., постановено на 04.12.2001 г. и Решение от 23.03.2007 г. по гр.д.№ 2658/2005 г. на СРС, ГК, без отбелязване, че е влязло в сила.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, като за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че касаторът не е доказал наличието и на допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от съдилищата. Решението, на което се позовава касаторът е постановено по арбитражно дело и не попада в приложното поле на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 08.07.2009 г. по т.д.№ 281/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: