Определение №636 от 16.10.2013 по ч.пр. дело №5246/5246 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 636

София, 16.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№5246/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Ц. Г. М. от [населено място] против определение от 18.07.2013 год.,постановено по ч. гр.д. №710/2013 год. на ОС, [населено място], с което е оставена без уважение неговата жалба против определение №5/16.05.2013 год. на съдия по вписванията при районен съд [населено място] , с което е отказано вписване на прекратяване на договор за аренда, вписан под № 104, том ХІV/12.07.2001 год. на Службата по вписванията [населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение , с което да се разпореди на съдията по вписванията да извърши поисканото вписване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Касационната частна жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК , за да бъде разгледана по същество касационната частна жалба следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК . Първото допълнително основание, на което се позовава, обосновава с определение от 02.07.2013 год. , постановено по ч. гр.д. №730/2013 год. , с което при идентичен казус е прието, че следва да се извърши вписване съгласно разпоредбата на ЗАЗ като се впише прекратяването на договора за аренда , извършено чрез едностранно изявление.
Във връзка с това основание обаче касаторът – частен жалбоподател не е формулирал правен въпрос, което е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване при липсата на която касационното обжалване не следва да се допуска.
Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК са формулирани следните въпроси:
1.Кое подлежи на вписване от Съдията по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда поради настъпило законово основание или писмения акт , с който това изявление е достигнало до неговия адресат.
2.Мотивирано ли е определението от 18.07.2013 год., постановено по частно гражданско дело №710/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в съответствие с изискванията на т.19 на ТР №1/2000 год.
С оглед разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС за да има характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, въпросът по който се иска касационното обжалване да бъде допуснато, следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното определение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгл. чл. 27,ал.2 ЗАЗ подлежащото на вписване обстоятелство е прекратяването на арендния договор като това вписване има оповестително действие.Същевременно с императивната норма на чл. 27,ал.1 ЗАЗ са регламентирани хипотезите , при които настъпва прекратяването на договора за аренда. Съгласно чл. 27,ал.1,т.4 от ЗАЗ прекратяване на договора настъпва след отправено едностранно предизвестие в предвидените в закона случаи. Единствения случай, в който законът предвижда прекратяване на договора с едностранно предизвестие е в хипотезата на чл. 29,ал.1 ЗАЗ , която касае договорите за аренда, сключени за неопределен срок , като прекратяването може да се извърши след четвъртата година,а срокът на предизвестието е две стопански години. В случая жалбоподателят е отправил нотариална покана за разваляне на арендния договор поради неговото неизпълнение , която има характер на извънсъдебно изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и това изявление не подлежи на вписване, на осн. чл. 4 от Пр.Вп.В случая дори направеното изявление за разваляне на договора да се третира като едностранно предизвестие за прекратяване на договора по чл. 29,ал.1 ЗЗД за да настъпи ефекта на прекратяването според въззивния съд следва да са налице предпоставките на чл. 29,ал.1 ЗАЗ, които в случая не са налице най- малкото за това, че процесният договор е срочен.При тези съображения съдът е потвърдил отказа на съдията по вписвания да впише прекратяването на арендния договор.
Предвид тези решаващи мотиви очевидно първият поставен въпрос няма характер на правен въпрос. Съдът е взел отношение по това, че не подлежи на вписване едностранното изявление за разваляне на арендния договор доколкото в конкретни случай именно такова е било отправено./ В тази насока неговите изводи съвпадат с приетото по този въпрос в Определение №672/13.01.2011 по ч.т.д. №635/2011 год. на ВКС ,ТК Іт.о. и Определение №847/28.10.2011 год. по ч.т.д. №7465/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановени по чл. 274,ал.3 ГПК/ .Посочил е , че съгласно законовата регламентация, на вписване подлежи самото прекратяване на арендния договор .Никъде в определението не е коментирано дали подлежи на вписване изявлението за прекратяване на арендния договор /каквото се прави в хипотезата на чл. 29 ЗАЗ,каквато настоящата не е / или неговия писмен носител.
Още по- малко характер на правен въпрос с посочените вече характеристики няма вторият формулиран въпрос.
Доколкото , както се посочи, липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, ВКС, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение от 18.07.2013 год.,постановено по ч. гр.д. №710/2013 год. на ОС, [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top