О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 16.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.09 .2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3062 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд от 05.06.2014 год., по т.д.№ 4485/2013 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1576 / 20. 09.2013 год., по т.д.№ 1066/2009 год. за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. за приватизация и следприватизационен контрол обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 61 175.77 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 12 122 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл.82, ал.1, чл.103 и чл.104 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията по чл.280, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определени за значими въпроси на материалното право:
1. „Влязлото в сила решение по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на полученото без основание до размера на обогатяването, освобождава ли длъжника от правните последици на неизпълнението на друго негово задължение,произтичащо от договорно основание, по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД във вр. със следваща претенция за обезщетяване на претърпяна загуба. Ако присъдената сума за връщане на полученото без основание в размера на обогатяването е по- висока от сумата, с която е обеднял този, който е дал неоснователно, може ли разликата между двете суми да се приеме като пълно или частично обезщетение на загубите на претендиращия, възникнали на друго основание, произтичащо от договор между същите страни.?; 2.”Допустимо ли е признаването на автоматически настъпило прихващане на насрещни вземания, без отправяне на едностранно волеизявление от някой от двамата насрещни длъжници и без обсъждане в мотивите на решението на всички предпоставки за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД?”и 3. „Допустимо ли е използването на непарични платежни средства от купувача по приватизационния договор, при условие, че същият е в забава и срещу него е инвокирано изпълнително производство с изпълнителен титул на извънсъдебно изпълнително основание по ГПК/ отм./, респ. заповед за изпълнение по действащия ГПК, за събиране на изискуем паричен дълг?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС, поддържано по отношение на първия от поставените въпроси, са цитирани решение № 535/13.08.2007 год., по т.д.№ 211/2007 год. на ІІ т.о.; решение № 547 от 23.07.2010 год., по гр.д.№ 1025/2009 год. на ІV г.о.; решение № 193 от 27.06.2012 год., по гр.д.№1259/2011 год. на ІІІ г.о., по отношение на втория: решение № 113 от 09.07.2013 год., по гр. д.№ 1274/2013 год. на ІІ г.о.; решение № 107 от 23.07.2005 год., по т. д. № 470/2004 год. ТК, решение № 225 от 28.05.2011 год., по т.д.№ 631 /2010 год. на ІІ т.о. и по отношение на въпрос № 3 – решение № 60 от 25.05.2009 год., по т.д.№ 698/2008 год. на ІІ т.о.; решение № 80/ 07. 07. 2009 год., по т.д.№ 725/2008 год. на І т.о., решение № 116 от 16.10.2009 год., по т.д.№ 37/2009 год. на І т.о. и решение № 58 от 10.09.2010 год., по т.д.№ 499/2009 год. на ІІ т.о..
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД решаващият състав на въззивната инстанция след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, е споделил изградения от първоинстанционния съд извод, че обезщетение за неизпълнение на договорното задължение се дължи само, ако то има за своя пряка и непосредствена последица причиняване загуба на изправната страна, или е довела до пропускане същата да увеличи имуществото си. Обстоятелството, че въпреки неточното изпълнение на продавача по процесния приватизационен договор, изразяващо се в неприемане плащането на част от дължимите вноски от покупната цена с всички възможни платежни средства, каквато е изрично договорената клауза между съконтрахентите, за ищцовото търговско дружество не са произтекли имуществени вреди, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва да са осъществени предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на ответника, съобразно законовото правило на чл.82 ЗЗД до размера на претендираното с исковата молба обезщетение.
При обосноваване на крайния правен извод за неоснователност на предявения иск въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение на СГС по т.д.№ 1067/2009 год., с което ответника – А. за следприватизационен контрол, е осъден на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, да заплати на [фирма], гр. София сумата 95 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на отпадане на основанието за нейното задържане – приемане паричната престация на купувача по приватизационната сделка. Счел е, че доколкото същата тази сума се равнява на номинала на предоставените от ищцовото търговско дружество, като купувач по приватизационната продажба, компенсационни бонове, а не пазарната им стойност към момента на закупуването, то претендираната с исковата молба загуба, формирана от разликата между платените парични средства от 113 241.15 лв. – /равностойността на 85 743.28 щ.д. към 23.11.2007 год. и равностойността на поименните компенсационни бонове с номинал за същата сума, но с пазарната стойност е 46 542.11 лева и резултата на неточното изпълнение на продавача, е била изцяло покрита с връщане на даденото. Или, при липсата на претърпяна от ищеца вреда, според САпС, не е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за обезвреда.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора правни въпроси е обусловен от конкретните факти и доказателства по делото, поради което е фактологичен, а не правен и не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Що се касае до останалите два правни въпроса, които жалбоподателят е формулирал, то те са извън хипотезата, по която въззивния съд се е произнесъл и също не могат да формират общото главно основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, само по себе си е достатъчно, за да се отрече и основателността на искането за достъп до касационен контрол, без да се обсъждат поддържаните допълнителни процесуални предпоставки – някое от селективните основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно,че в случая правните въпроси на жалбоподателя са и некоректно формулирани при изрично приетото от въззивния съд отсъствие на друго, освен обсъденото в цитирания влязъл в сила съдебен акт на СГС по т.д.№ 1067/2009 год., неизпълнение на задължение на продавача по сключената на 22.11.2000 год. приватизационна продажба и обусловеното от същото престиране на парични средства, вместо поименни компенсаторни бонове, за погасяване дълга на купувача.
Само за прецизност в тази вр. следва да се отбележи, че по въпроса за съотношението между даденото и подлежащото на връщане в различните хипотези на неоснователното обогатяване е налице задължителна практика на ВКС – т.4 на ППВС № 1/28.05.1979 год.. Съобразяването с тази задължителна практика е било от значение при постановяване на влязлото в сила решение по т.д.№ 1067/2009 год. на СГС, но не и по настоящия правен спор, в който приетата от решаващия съд неоснователност на иска е обоснована с отсъствие на имуществена вреда за ищеца, която да подлежи на обезщетяване. Дали,обаче, преценката на въззивната инстанция, която всъщност касаторът оспорва, е правилна, или не е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Затова и тя е ирелевантна за предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 05.06.2014 год., по т.д.№ 4485/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: