О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр.София, 16.05.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1142 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.11.2012г. по гр.д. №8064/2012г. на ГС София в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.150 СК.
Жалбоподателят – Н. Д. Р. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Н. Н. Р. и К. Н. Р., действуващи първата като малолетна чрез своята майка, а втората като непълнолетна със съгласието на майка си Л. А., не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е като е потвърдил първоинстанционното решение, е изменил размера на месечната издръжка, определена с влязло в сила на 15.03.2006г. решение от 15.03.2006г., по гр. д. № 4266/2005г. по описа на РС София, която Н. Р. дължи на своите деца, както следва: на малолетното дете Н. Р., [дата на раждане] , от сумата 110 лв. на сумата от 200 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2010 г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 500 лв.; на непълнолетното дете К. Р., [дата на раждане] от сумата 110 лв. на сумата от 250 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2010 г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 500 лв.
Съдът е изложил съображения за това, че са се променили обстоятелствата, при които първоначално е определен размера на дължимата издръжка – нуждите на децата са пораснали и бащата има възможност да дава издръжка в по-голям такъв. Посочил е, че според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Приел е, че нуждите на децата са се променили, тъй като с оглед на по-голямата им възраст те са ангажирани и с повече учебни и социални дейност. При определяне възможностите на родителя, даващ издръжка, съдът е взел предвид не само паричните му приходи, но и имотното му състояние – значителен по брой и размер недвижими имоти – апартаменти в [населено място].
Изложени са съображения за това, че с оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на децата, при определена месечна издръжка на непълнолетното дете в размер на 450 лв., респ. на малолетното дете в размер на 350 лв., съобразен с техните допълнителни социални и учебни потребности, както и с тяхната възраст, тя трябва да поеме 200 лв., респ. 150 лв. от необходимата им издръжка, а останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 250 лв., респ. 200 лв. трябва да бъде поета от бащата, който има възможност да я дава.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси от значение за спора, а именно: следва ли делото да се гледа в района на същия съд, в който една от страните по делото е съдия, загубило ли е значение ППВС№ 5 /1970г. към което има препратка в мотивите на решението, даването на издръжка само задължение ли е или е и право на даващия да я предоставя не само в пари, следва ли при преценка на доходите на даващия издръжка да се имат предвид притежавани от него имот без да е изследван въпроса дали те му носят реално доходи. Поддържа наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК и се позовава на ППВС №1/1953г. и №7/1965г. за обобщаване практиката по първоинстанционното производство, представя решение от 09.12.2009т. по гр.д.№70/2009г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че доказването на доходите е възможно с всички доказателствени средства, както и множество решения на въззивни и районни съдилища, в които са определени различни по вид размери на издръжка на непълнолетни деца, и определения по чл.288 ГПК/ последните нямат отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване/.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси за това загубило ли е значение ППВС№ 5 /1970г. към което има препратка в мотивите на решението, даването на издръжка само задължение ли е или е и право на даващия да я предоставя не само в пари, следва ли при преценка на доходите на даващия издръжка да се имат предвид притежавани от него имот без да е изследван въпроса дали те му носят реално доходи. Съдът при постановяване на решението си е съобразил постоянната и задължителна практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 28.06.2010г. по гр.д.№1800/2009г. ІІІг.о. на ВКС, решение от 26.11.2010г. по гр.д.№575/2010г. ІV-то г.о. на ВКС и решение от 01.10.2010г. по гр.д.№1525/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, в която е прието, че когато задължен да дава издръжка родител е с по – висок праг на минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед възможностите му, ако родителят е доказано трудоспособен, има професионална квалификация и не се установява пасив на имущественото му състояние, предвид произтичащото от закона изискване съдът да се ръководи главно от интересите на детето. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил размера на дължимата се от бащата издръжка.
Съдът е дал разрешение на тези въпроси и в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в т.8 на Постановление №5/1970г. на ВС, което не е отменено, в която е застъпено разбирането, че за да се уважи искът по чл. 86 СК/ отм./-150 СК, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Посочва се че, преценката на съдилищата за това дали да бъде увеличен размера на вече присъдена издръжка дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява..
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по въпроса за това следва ли делото да се гледа в района на същия съд, в който една от страните по делото е съдия. Съдът е приел, че не са били налице предпоставки по чл.22, ал., т.6 ГПК за отвод на съдията по делото и в резултат на това обстоятелството не е постановен недопустим или нищожен съдебен акт. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване – т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 16.11.2011г. по гр.д.№590/2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 13.4.2011г. по гр.д.№1333/2010 г, ІІІ г.о.. на ВКС, в които се приема, че когато съдебният състав не приеме направения отвод не е налице порок на решението, който сочи на основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2012г. по гр.д. №8064/2012г. на ГС София в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.150 СК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: