3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 636
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 536 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 4531/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 4415/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 296354/ 18.12.2017 г. по гр.д. № 58431/ 2017 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на К. Е. А. срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, както следва:
· съдът да признае за незаконно и да отмени уволнението със заповед № 1157/ 11.07.2017 г., с което генералният директор на предприятието е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт по безопасност на превозите“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от К. Е. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните материално-правни въпроси: 1. Кои са материално-правните предпоставки на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (в последната редакция на текста)? 2. Осъществени ли са те, когато уволненият служител е придобил т.нар. право на „ранно пенсиониране“ в периода между уволнение, което е било признато за незаконно и отменено със съдебно решение и явяването му на работа, за да заеме длъжността, на която е бил възстановен? Касаторът счита, че въпросите включени в предмета на обжалване и обуславят въззивното решение, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с твърденията, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Претендира разноските по делото.
Ответникът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира възнаграждение за представителството му пред настоящата инстанция от юрисконсулт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че придобитото и упражнено на 14.09.2015 г. право на „ранно пенсиониране“ на ищеца (по § 4 от ПЗР, вр. чл. 68а КСО) осъществява материално-правните предпоставки на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, на което генералният директор на предприятието е издал връчената на 11.07.2017 г. заповед № 1157/ 11.07.2017 г., чиято отмяна се иска с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това ищецът не е титуляр на упражненото чрез иска право, а и на правото по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по втория иск, а следва да потвърди първоинстанционното решение, с което двата иска са отхвърлени.
Въззивният съд не е съзрял пречка за материално-правните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (в последната редакция на текста) да произтича от твърденията в исковата молба, че уволнението е незаконно. Ищецът е твърдял, че е придобил правото на пенсиониране не по общите условия по чл. 68, ал. 1 КСО, а по специалните по § 4 от ПЗР на КСО, вр. чл. 68а КСО, а това, че го е упражнил, осъществява изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, но не и на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – основанието, на което е уволнен. Въззивният съд е приел, че чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в приложимата редакция не прави разлика дали правото на пенсиониране работникът или служителят е придобил при общите условия по чл. 68, ал. 1 КСО или по специалните по § 4 от ПЗР, вр. чл. 68а КСО, а когато са се осъществили и предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, работодателят разполага с правото да избере на кое основание да прекрати трудовото правоотношение – по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ или по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Преценката не подлежи на съдебен контрол, а по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ съдът е длъжен да провери само, дали работникът или служителят действително е придобил право на пенсия, било по общите условия по чл. 68, ал. 1 КСО, било по специалните по чл. 68а, чл. 60а, чл. 69б или чл. 69в КСО.
Въззивният съд не е съзрял пречка за материално-правните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ да произтича и от това, че правото на пенсиониране по § 4 ПЗР на КСО, вр. чл. 68а КСО ищецът е придобил и упражнил на 14.09.2015 г. – дата, която предхожда уволнението му с друга заповед на ответника. С влязло в сила решение това уволнение е признато за незаконно и отменено, а с възстановяването на ищеца на предишната длъжност със същото решение и с явяването му да я заеме са заличени неблагоприятните последици на предходното, незаконно уволнение. Така въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение съществува от 04.11.1997 г. – датата на сключения между страните безсрочен договор до датата на връчената заповед, с която ищецът е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
При тези мотиви на въззивният съд първият от повдигнатите въпроси обуславя решението, но начинът по който въззивният съд го е решил съответства на отговора на материално-правния въпрос, даден с решение № 4/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 665/ 2017 г. на ВКС, IV-то ГО. Настоящият състав го споделя, а това изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Вторият повдигнат въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд е приел, че правото на пенсиониране по § 4 ПЗР на КСО, вр. чл. 68а КСО ищецът е придобил преди, а не след като е било прекратено трудовото правоотношение между страните с предходна заповед, която впоследствие е била отменена по надлежния ред (с влязло в сила решение). Следователно по втория въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника пред настоящата инстанция от юрисконсулт в общ размер от 50.00 лв. по двата иска. Касационният състав съобрази предвиденото в чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, положения труд за писмения отговор на жалбата и това, че делото не разкрива правна сложност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4531/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 4415/ 2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Е. А. да заплати на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.