4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
С., 19,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1116 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3081 от 28.VІІ.2010 г. на [община], представлявана от нейния кмет В. Д. Ж. и подадена против решение № 153 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 16.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 48/2010 г., с което по предявен като частичен осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за 99 000 лв. /от вземане за 290 531.77 лв./ същата е била осъдена да заплати на ДП „С. и в.”- Поделение П. сумата 4 621.21 лв. /четири хиляди шестотин двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/ – за извършени от последното и надлежно приети, но неразплатени строително-монтажни работи /С./ по ф/ра № 302775/6.ІІ.2009 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 8.ІХ.2000 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на спора, който да е идентичен по смисъл и съдържание с постановеното първостепенния съд решение по него (за отхвърляне на предявения от изпълнителя ДП частичен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД изцяло), като в резултат на [община] се присъдят направените за това пр-во пред ВКС деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [община] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното осъдително решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по три „спорни” въпроса, „имащи значение за развитие на правото”, а именно: 1/ Дали забавеното след крайния срок на договора между страните от 11.ІХ.2007 г. изпълнение от страна на ищцовото ДП „С. и в.” не следвало да се приравни от решаващия съд на пълно неизпълнение; 2/ Допустимо ли е в един и същи съдебен акт „да се работи с различни мерни единици”, като изпълнената и остойностена работа на изпълнителя да е с включен ДДС, докато дължимата неустойка да се начислява върху стойността на този договор, но без включен ДДС; 3/ Допустимо ли е да се търси изпълнение на парично задължение за възнаграждение с ненастъпил падеж, поставен в зависимост от осигуряване на неосъществено бъдещо финансиране по европейски програми. Съответно, с оглед релевираното от общината касатор основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване във връзка с произнасянето на апелативния съд по материалноправния въпрос за приложимостта на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, налице било противоречие между обжалваното въззивно решение, от една страна, и Р. № 1792 на ВС на НРБ, І-во г.о., постановено на 6.Х.1961 г. по гр. дело № 6771/1961 г. – от друга. Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в случая била налице и защото по въпроса за начисляване на ДДС върху неустойка имало противоречие между атакуваното от [община] решение с въззивното решение № 306 на Плевенския ОС от 20.V.2009 г. по гр. дело № 21/2009 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация ДП „С. и в.”-Поделение П. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е релевантен за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесният случай обаче, никъде в изложението на касатора [община] не се правят твърдения в тези три насоки, поради което не се констатира да е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да уважи за 4.67% частичния иск на ДП „С. и в.”-Поделение П. срещу общината настоящ касатор, т.е само до размер на сумата от 4 621.21 лв., Великотърновският апелативен съд е приел, че двете насрещни парични вземания – на ДП ищец за 99 000 лв./частично предявен иск от цялата дължима сума 290 531.77 лв./ и на ответника – настоящ касатор за 94 378.79 лв. /като дължимо на общината обезщетение за забавено изпълнение съгласно чл. 34 от Специалните условия на подписания помежду им договор от 11.ІХ.2007 г./ „са изискуеми и ликвидни и като се извърши между тях прихващане остава дължима сума от ответника към ищеца в размер на 4 621.21 лв.”. Следователно материалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд, е бил този за приложението на чл. 103 ЗЗД, а не досежно приложението на чл. 87, ал. 2 от същия закон, както общината касатор е поддържала в изложението си към жалбата, толкова повече, че по делото не само липсват данни процесният договор от 11.ІХ.2007 г. да е бил надлежно развален, но и общината е подписала два приемателни протокола от датата 29.VІІІ.2008 г. за извършени С. от ответното по касация ДП по финансиран по програма „С.” проект за дейности „Подобряване на уличната и канализационна мрежа в [община]”, а и последната е претендирала като свое насрещно вземане по същия договор за изработка мораторна неустойка в размер на 94 378.79 лв. Върху това нейно вземане, предвид обезщетителния му характер, не се начислява данък добавена стойност, съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС /в сила от 1.І.2007 г./ и подобен въпрос нито е бил спорен по делото, нито е могъл да бъде от значение за изхода му при постановяване на обжалваното въззивно решение. Ето защо неотносими към обосноваване на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т. 1 или по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК са твърдените от страна на общината касатор противоречия между последното, от една страна, и – от друга, постановеното от състав на ВС на НРБ, І-во г.о. през 1961 г. по гр. д. № 6771/1961 г., както и въззивното решение № 306 на Плевенския ОС, ГК, от 20.V.2009 г. по гр. д. № 21/09 г., за което дори няма данни да е влязло в сила.
В заключение, необсъждането на доказателствата по делото в съвкупност – като процесуално нарушение по чл. 12 ГПК, евентуално би представлявало отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро от същия процесуален закон, но то не и основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 153 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 48/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2