3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
С., 02.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 125/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [община] срещу определение от 25.06.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по т. д. № 275/2013 г., с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се спира производството по делото до приключване на адм. д. № 4 624/2012 г. по описа на Административен съд [населено място] с влязло в сила решение.
По съображения, изложени в частната жалба, се иска отмяна на обжалваното определение. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по т. д. № 82/2012 г. на Окръжен съд [населено място] е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от [община] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът претендира заплащане на сумата от 62 009,11 лв. – главница, представляваща платено ДДС по издадени от ответника 152 бр. данъчни фактури за времето от 29.06.2007 г. до 26.11.2011 г., ведно с мораторна лихва в размер на 4 945,38 лв. върху сумата от 18 512,60 лв., представляващо общо платено ДДС по 42 бр. фактури.
Вземането на ищеца, предмет на предявяните искове се основава на сключен между страните договор от 03.05.2007 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Събиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в строителните граници на населените места в [община] за три години”. С решение № 4/20.02.2013 г. РзОС е уважил изцяло претенцията за сумата от 62 009,11 лв. – главница, като по отношение на мораторната лихва е отхвърлен искът за сумата над 4 392,08 лв. Срещу същото е подадена въззивна жалба от ответното дружество, въз основа на която е образувано т. д. № 275/2013 г. по описа на ВАпС. По делото е представено решение от 14.06.2013 г. на Адм. съд [населено място], постановено по адм. дело № 4 624/2012 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на [община] против ревизионен акт на НАП в частта, с която е отменена с решение № 715/14.11.2012 г. на директора на дирекция „О.” – В., а именно – в частта, с която е отменен начисления ДДС за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, получени от ищеца. Със същото се отменя и ревизионен акт на НАП в частта, с която е начислен ДДС за получени услуги и се отхвърля жалбата на [община] срещу ревизионен акт в частта за отказан частичен данъчен кредит. С протоколно определение от 25.06.2013 г. въззивният съд на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по т. д. № 275/2013 г. до приключване с влязло в сила решение на адм. дело № 4 624/2012 г. на Адм. съд [населено място], като е приел, че е налице преюдициалност между двете дела.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното дело, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В конкретния случай такава връзка е налице. Докато има висящо производството по административно дело, с предмет обжалване на ревизионни актове на НАП, с които се начислява ДДС, отказан частичен данъчен кредит по фактури и е отменен начислен данъчен кредит по фактури, въз основа на които се основава и определената претенция на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, това дело е обуславящо за производството по т. д. № 275/2013 г. на ВАпС..
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.06.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по т. д. № 275/2013 г., с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се спира производството по делото до приключване на адм. д. № 4 624/2012 г. по описа на Административен съд [населено място] с влязло в сила решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: