3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .636
С.,22.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.05.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №280/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. М. К., Н. М. И.,Н. О. Л.,И. О. Л. и Л. Н. Л. против решение №184/08.11.2010г. на Софийски градски съд,ІV-д въззивен състав,постановено по гр.д.№5785/2010г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение от 21.07.2009г. по гр.д.№5680/2006г. по описа на Софийски районен съд,32 състав,в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание член 14 ал.4 от З. и е прекратено производството по делото.
В изложението си,приложено към касационната жалба,подадно чрез пълномощника им адвокат М. С.,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„В срок обжалвам цитираното решение и Ви моля като се уверите,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и третира съществен материалноправен спор,чието решаване е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото да приемете,че същото е неправилно и необосновано и постановите решение,с което да отмените изцяло и постановите решение,с което за уважите исковете ни.
От представените Ви с касационната жалба определения е видно,че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,а именно Определение №446 от 30.12.2008г. по ч.гр.д.№2116/2008г.,Г. на ВКС,Определение №112 от 16.03.2010г. по ч.гр.д.№18/2010г. ,ГК,ІІго на ВКС и Определение №173 от 13.04.2010г. по ч.гр.д.№116/2010г.,ГК,ІГО на ВКС.”
Така посочените съдебни актове са приложени към изложението на касаторите.След това в изложението се посочва какво се приема по цитирани съдебни актове на ВКС,различни от горепосочените, във връзка с повдигнати спорове,като касаторите твърдят,че/цитирам/:
„Материално-правния спор,който е решил съда се касае за правния ни интерес за предявяване на установителен иск за собственост към минал момент и настоящ момент.Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот,определен за реституция от ПК,принадлежи правото на възстановяване на собствеността.К. действие на решението на ПК се свързва с това,че то определя предмета на реституцията в съществуващи,респективно възстановими реални граници или план за земеразделяне,но не и относно лицата.По отношение на лицата в чиято полза или вреда е постановено решение от ОСЗГ,тя може по искане на заинтересованите лица за го изменя/член 14 ал.7 а от ЗСПЗЗ.”
В заключение в изложението си,касаторите правят оплаквания,че прекратявайки производството по делото,съдът е нарушил конституционното им право да защитят собствеността си,както и закона и молят да се отмени въззивното решение,като неправилно и незаконосъобразно.
Ответниците по касационната жалба Т. С. М.,Е. М. Н. и Б. М. В. и С. Б. Т.,в писмения си отговор,считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
Преди всичко в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касаторите,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил волята на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение.Напротив,същото съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,като в подкрепа на тези оплаквания се цитират и прилагат определения,постановени от ВКС,в производства по частни граждански дела,като тези оплаквания са за неправилни и незаконосъобразни изводи на съда,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК. Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните основания за това.
В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба ,правят искане за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция,но със същия липсват приложени доказателства,че такива са реално сторени,поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184/08.11.2010г. на Софийски градски съд,ІV-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№ 5785/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: