О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр.София, 25.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №658 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. М. , в качеството му на ЕТ”Л”, гр. Д., срещу решение №445 от 20.07.2009г. по гр.д. №1019/2008г. на Върховния касационен съд, І г.о., в частта имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №270 от 09.11.2007г. по гр.д. №424/2007г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 4000лв.
Ответниците по частната жалба Й. К. К. и П. М. К. не вземат становище по нея.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Касационната жалба на М. С. М. , в качеството му на ЕТ”Л”, е оставена без разглеждане в частта срещу въззивното решение, с което е разгледан предявения срещу него от П. М. К. и Й. К. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди, довели до намаляване на действителната стойност на съсобствената вещ, в размер на 4000лв. Този резултат е мотивиран с ограничението за касационно обжалване по чл.218а, ал.1,б.”а” от ГПК/отм./.
За да постанови този резултат съставът на Іг.о. на ВКС е приел, че касационният контрол е недопустим, тъй като искът е под предвидения в чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ размер.
Определението е законосъобразно.
С разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./ от касационно обжалване са изключени въззивните решенията на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5 000лв.
Предявеният срещу М. С. М. , в качеството му на ЕТ”Л”, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е с цена на иска до 5 000лв., поради което производството по този иск е приключило с постановяване на въззивното решение. Неонователни са доводите в частната жалба, че следва да се има предвид сбора на предявените искове, съгласно чл.55, ал.3 от ГПК/отм./. Посочената разпоредба се отнася единствено до определянето на държавната такса по делото и е неотносима към допустимостта на касационното обжалване. Допустимостта на касационния контрол по съединените искове е предпоставена единствено от цената на отделните искове, в която не се включва размерът на законната лихва. Неоснователни са също доводите на частния жалбоподател, че за допустимостта на касационното производство следва да се съобрази допустимостта на съединяването на иска в делбеното производство и допустимостта на решението. Проверката за валидност и допустимост на въззивното решение се извършва в касационното производство и се предпоставя от допустимостта на касационното производство.
Предвид изложеното подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява процесуално недопустима и законосъобразно е върната в тази част относно иск с цена под 5 000лв.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №445 от 20.07.2009г. по гр.д. №1019/2008г. на Върховния касационен съд, І г.о., в частта имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. М. , в качеството му на ЕТ”Л”, срещу решение №270 от 09.11.2007г. по гр.д. №424/2007г. на Хасковски окръжен съд по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД с размер под 5 000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.