3
определение на ВКС на ГК, Първо отделение по гр.д.№ 5659 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 25.11. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5659 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Хабил А. и Б. Х. А. срещу решение № 146 от 30.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 124 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4 от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 1236 от 2013 г. на Кърджалийския районен съд за разпределение на ползването на съсобствения между Ф. Х. А., М. Х. А., А. Хабил А. /А. Х. А./ и Б. Х. А. поземлен имот с идентификатор № 40909.107.137 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК-гр.С., с административен адрес: [населено място], [улица], по вариант от приетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице инж.Е. Я., намиращ се на лист 56 от делото на районния съд.
К. твърдят, че решението на Кърджалийския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество сочат чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 60 от 30.01.2006 г. по гр.д.№ 2519 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 423 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3084 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., по следния правен въпрос: допустимо ли е съдебно администриране по чл.32 от Закона за собствеността при наличие на първоначална договорна обвързаност между съсобствениците на вещта, определяща начина на ползване на тази вещ.
В писмен отговор от 15.08.2014 г. ответниците Ф. Х. А. и М. Х. А. оспорват жалбата. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваното решение не противоречи нито на посочената от касаторите незадължителна практика на ВКС, нито на задължителната практика на ВКС /например решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр.д.№ 3985 от 2013 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ по поставения въпрос. Действително, в практиката на ВКС се приема, че е недопустимо съдът да разпределя ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС в случаите, в които преди завеждане на иска между съсобствениците е бил сключен договор за разпределение на ползването на този имот и след сключване на този договор не са настъпили съществени промени в обстоятелствата, налагащи ново разпределение на ползването. Същото принципно е възприел в решението си и въззивния съд, но е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за разпределение на ползването на съсобственото между страните дворно място, тъй като е приел, че по конкретното дело не е доказано съсобствениците да са сключвали такъв договор- извод, който напълно съответства на събраните по делото доказателства. Поради това и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси, по които приетото от въззивния съд да противоречи на практиката на ВКС или на други съдилища в страната, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Касационното обжалване не следва да се допуска и служебно, тъй като няма съмнение за допустимостта на постановеното от Кърджалийския окръжен съд решение за разпределение на ползването на съсобственото дворно място: В оглед приетото в Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.д.№ 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, предявеният иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на дворното място, в което страните са съсобственици при условията на СИО на равни части /Ф. Х. А. и М. Х. А. на Ѕ ид.ч. и А. Хабил А. и Б. Х. А. на другата Ѕ ид.ч./ е допустим и съответно постановеното по този иск съдебно решение също е допустимо.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС. Тъй като обаче доказателства за направени от ответниците разноски не са представени, такива разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 30.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 124 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ЧЛЕНОВЕ: