2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
С., 28.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 76/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. И. Ж. от [населено място] против въззивното определение на Ямболския окръжен съд № 293 от 09. 12. 2010 год., по ч.гр.д.№ 470/2010 год..
Със същото определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател вх.№ 3826/ 03.12.2010 год., подадена срещу разпореждане на Ямболския районен съд за оставяне без движение частната му жалба с вх. на ЯРС № 10910/ 20. 10. 2009 год., насочена срещу разпореждане на с.с. за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за нарушение на закона и съзопроизводствените правила.
Поддържаното в тази вр. становище на жалбоподателя се свежда до липсата на валидно възникнало в негова тежест задължение спрямо заявителя в заповедното производство [фирма], [населено място], поради наличие на явна документна измама, породена от противозаконно отнемане на личната му карта.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определние, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, попадащ в обсега на чл.274, ал.1, т.1 ГПК..
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно въззивният съд е счел, че разпореждането за оставяне частната жалба на настоящия частен жалбопадател, насочена срещу постановен от ЯРС съдебен акт, без движение за отстраняване нередовността и, не е от категорията съдебени актове, за които законодателят е предвидел самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение, както изрично е посочено и в т.5 на ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС, което в тази част е запазило действието си, страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на производството, респ. на самия поставен окончателен съдебен акт, ако дадените от решаващия съд указания, относно редовността на частната жалба са били незаконосъобразни.
Всички останали доводи, касаещи валидността на вземането на заявителя могат да бъдат обсъждани в производството по чл.422 ГПК, но са ирелевантни за настоящето производство, както е ирелевантен и въпросът за евентуална документна измама, каквито доказателства по делото въобще отсъстват.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение на Ямболския окръжен съд № 293 от 09. 12. 2010 год., по ч.гр.д.№ 470/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: