О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 30.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1047 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. И., против въззивното решение № 150 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 126 по описа на окръжния съд в Благоевград за 2011 г., с което е потвърдено решение № 8686 от 30 ноември 2010 г. по гр.д. № 3257 по описа на районния съд в Благоевград за 2009 г. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П. С. Б. и П. П. П. – двамата от [населено място], в частта му, касаеща първи етаж от сграда – самостоятелен обект и П. Б. е осъден да заплати сумата от 11950 лева платена по договора цена за първия етаж на сградата, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба и сторени разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът е допуснал нарушение на чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД като е приел, че касаторът е страна в двустранния договор, не е изпълнил задължението си и е придобил качеството на длъжник; наследникът на продавача няма качеството на страна по договора, нито е трето лице по смисъла на чл. 21 ЗЗД; задължението да се възстанови сумата по разваления договор за продажба не влиза в наследството; самият ищец е признал, че е знаел, че продавачът – дядо му, не е бил собственик на имота, а че имотът е бил получен от баща му (касаторът) по съдебен ред и не е доказано, че касаторът не е заплатил делът на баща си; ищецът предявил иск за съдебна делба срещу касатора, вместо да предяви иск за разваляне на договора с продавача си (негов дядо и баща на касатора); от представеното решение е видно, че искът за съдебна делба е отхвърлен, поради което ищецът е знаел за правата на баща си още преди изповядването на процесната сделка; след като нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка и продажбата са извършени на един и същи ден, то и двете страни по договора за покупко-продажба са знаели, че не е възстановено положението отпреди решението по извършване на делбата и затова е предприето издаването на нотариален акт за придобиване на собственост по давност при положение, че в къщата живее касаторът и баща му не е имал никакво владение върху нея; неправилно съдът е приел, че само касаторът е наследник на продавача, а от почти всички доказателства по делото, така и от свидетелски показания е видно, че продавачът е имал и друг син – К., който е получил втория етаж по съдебната делба, след което го продал на трети лица; защо ищецът търси само половината от сумата и то само от касатора, не е ясно; предмет на продажбата е двуетажна еднофамилна жилищна сграда, описана само с площ на застрояването, без помещения; за да бъде обособен този първи етаж от еднофамилната сграда като самостоятелен обект, и двата етажа трябва да имат характера на жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ и е развален договор за обект с неясна характеристика и неизяснен статут; ако е имало осъдително решение срещу продавача, то при неговата смърт неговите задължения биха преминали към наследниците, но в процесния случай договорът не е развален приживе на продавача и задължението по договора не представлява част от наследствено задължение към починалия П. Б., тъй като не е съществувало към неговата смърт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: може ли да се приеме за доказан факт, чиято достоверност се основава само на обяснения на страна, която черпи положителни права от този факт; по приложението на чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД за задълженията на страни по двустранен договор и длъжен ли е кредиторът да оправи до длъжника известие, че не изпълнява задълженията си по договора и да му даде подходящ срок за неговото изпълнение; може ли да се развали договор поради неизпълнение за етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда; попада ли в наследството неизпълнено задължение за прехвърляне право на собственост при сключен договор за продажба на недвижим имот.
Ответникът П. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. И., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи подробни доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че следва да препрати към изводите на първоинстанционния съд; допълнително е посочено, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 189 ЗЗД; знанието на купувача, че трети лица имат права върху имота, се извлича от вписванията, които към датата на сключване на договора са направени по партидата на продавача, като за тях купувачът е длъжен да знае при сключване на договора и за тях се приема, че е знаел, ако е сключил договора, въпреки извършените вписвания по партидата на продавача; вписването на продавача, наред с уверенията на нотариуса, изповядал процесната сделка, са дали достатъчно основания на ищеца да счете, че е купил имота от собственик, като за неговата добросъвестност са без значение вписванията по партиди на други собственици, а и е установено, че въззивникът (касатор в настоящото производство) не бил изплатил на баща си парично уравнение по делбеното решение; макар касаторът да не е бил страна по процесния договор, то безспорно е, че той е единствен наследник според официалните документи на починалия продавач и правилно първоинстанционния съд е приложил чл. 60 ЗН, тъй като е приел наследството, поради което трябва да отговаря за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, с които разполага; възраженията за неправилност на решението във връзка с развалянето на договора само спрямо първия етаж на сградата са несъстоятелни, доколкото невлязло в сила решение по делба между страните по делото е касаело само първия жилищен етаж на сградата с отделен идентификатор.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Първият от поставените въпроси е свързан от касатора със знанието на купувача за правата на трето лице върху имота. Въззивният съд не се е произнасял конкретно по формулираното питане – може ли да се приеме за доказан факт, чиято достоверност се основава само на обяснения на страна, която черпи положителни права от този факт. Макар да е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд изрично е посочил, че купувачът по процесната сделка, за да предприеме закупуването на вещта, се основал на вписването по партидата на продавача и сведенията на нотариуса, а не е приел за доказан факт само въз основа обяснения на страната. По приетото от въззивния съд конкретно разрешение липсва правен въпрос, поради което касационният съд приема, че по първия поставен от касатора правен въпрос касационното обжалване не следва да се допусне, след като той касае заключение на първоинстанционния съд, но при различно разрешение на въззивния съд.
Вторият поставен правен въпрос отново не е бил предмет на разрешаване от въззивния съд, а доколкото той е съобразен от първоинстанционния съд, поставеното питане не касае конкретните мотиви на първоинстанционния съд. Касаторът изтъква, че съдът не е съобразил правилото на чл. 21 ЗЗД във връзка субективните предели на действие на договора, както и че кредиторът не е дал подходящ срок на длъжника за изпълнение на договора. Въззивният съд приема, че в качеството му на единствен наследник на продавача по договора, и то приел наследството, касаторът следва да отговаря за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, с които разполага. Касаторът не е поставил правен въпрос във връзка с това разрешение. Поставеният правен въпрос не е във връзка и с разрешението на първоинстанционния съд – в първоинстанционното решение е прието, че препращането към чл. 87 ЗЗД в хипотезата на чл. 189 ЗЗД касае само реда за осъществяване на правото – чрез едностранно изявление от страна на купувача или по исков реди при договори за недвижими имоти, но не и относно предпоставките за упражняване на правата по чл. 189 ЗЗД. Следователно относимото правно питане би било относно предпоставките за предявяване на иска по чл. 189 ЗЗД и приложимостта на чл. 87 ЗЗД в тази хипотеза, но липсата на поставен въпрос препятства допускането на касационния контрол.
Третият поставен правен въпрос касае възможността за разваляне на договор по отношение на обект в жилище, който няма самостоятелност по смисъла на ЗУТ. По този въпрос въззивният съд е приел, че, след като процесната част от еднофамилната къща е могла да бъде предмет на съдебна делба между страните и тя е отразена с отделен идентификатор, то съображението за неправилност на решението е несъстоятелно. На първо място, самостоятелността, респективно – липсата на такава, на част от продадения обект, не обуславя допустимостта/недопустимостта на предявения иск, а може да предизвика други правни последици. На второ място, възражението за несамостоятелността на обекта не е въведено в процеса от страната в първата инстанция, а едва с въззивната жалба, както сочи и сам касаторът. Видно от отговора на исковата молба, касаторът е посочил двата отделни етажа в сградата с различен идентификатор само във връзка с наличието на противоречие с нотариалния акт и с липсата на яснота за кой от самостоятелните обекти в сградата е извършено съответното плащане. След като спорният предмет не е бил въведен от страната в процеса по съответния ред и в съответните преклузивни срокове, то съдът не е дължал съответното произнасяне, което пък води и до недопускане на касационното обжалване по този проблем.
По последния правен въпрос касаторът твърди, че в наследството попадат само онези имуществени и неимуществени права, които са били налице към датата на смъртта на наследодателя, и само при наличието на уважен иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД приживе на наследодателя задълженията биха били част от наследствената маса и биха преминали към наследниците. И тук поставеният въпрос не визира конкретните правни аргументи на въззивния съд, който е приел, че касаторът, като единствен наследник на продавача и приел наследството, следва да отговаря за задълженията, с които то е обременено. Следователно относимият към изводите на съда правен въпрос би бил отговаря ли наследникът, приел наследството, за онези задължения на наследодателя по сделка, спрямо която приживе не е упражнено право от кредитора да я развали, макар условията за това да са съществували още докато длъжникът е бил жив. Липсата на поставен правен въпрос, каквато хипотеза изрично разрешава т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, води до недопускане на касационното обжалване и по последния поставен правен въпрос.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 150 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 126 по описа на окръжния съд в Благоевград за 2011 г.
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , да заплати на П. П. П. с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. , ет., ап. , сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: