ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 636
София, 08. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1434 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 9264/21.12.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 12373/2016, с което е потвърдено решение от 26.12.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 40614/2015, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката А. К. Й., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за законосъобразността на извършения подбор и критериите, които работодателят е заложил и по специално, колко пъти може да се прилага един и същи критерий, както и по процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на протокола за подбор и оценителните таблици, за доказването на релевантните обстоятелства за приложението на критериите за подбор, както и за необходимостта от назначаване на експертиза и изслушване на свидетели, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/16.01.2012 по т.д. № 3/2011 на ВКС, ОСГК.
Ответникът по жалбата А., представляван от главен юрисконсулт А. Г., я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „длъжностно лице по регистрацията“, като със заповед № 126/13.05.2015 трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 13.05.2015 г. (поради настъпили организационни промени във връзка с численото трансформиране на щатните бройки за процесната длъжност „длъжностно лице по регистрацията“, като спрямо старото щатно разписани, предвиждащо общо 92 бройки за длъжността, по новото щатно разписание, в сила от 14.04.2015г. отпадат 5 бройки). Съдът е приел, че съкращаването на щата е реално, тъй като не се установява трудовата функция за съкратените щатни бройки да продължава фактически да се изпълнява по други длъжности с различни наименования, като с оглед запазването на част от щатните бройки от длъжността, за работодателя възниква задължение да извърши подбор съгласно критериите по чл. 329 КТ и в случая това изискване е спазено. Извършено е оценяване между всички общо 92 броя служители, които реално заемат същата длъжност, основавано на еднакви критерии спрямо всички участници в подбора, които съответстват на визираните в чл. 329 КТ за професионална квалификация и начин на работа. Прието е, че работодателят е осъществил оценяването на база показателите: образователна степен; квалификация, свързана със заеманата длъжност; професионален опит; последна годишна оценка на служителя; последна оценка във връзка с определяне на допълнително възнаграждение за постигнатите резултати и дисциплинарно минало. Възиивният съд е посочил, че последният критерий не е сред законовите, но по него, с изключение на един служител, получил оценка -2 точки, останалите са оценени с 0 точки, поради което не рефлектира върху крайните резултати, а по останалите критерии, при максимална обща оценка 20 точки, един служител е оценен най-ниско с 13 точки, след него един служител е оценен с 14 точки и след тях 15 служители, включително ищцата, са оценени с 15 точки. Измежду тези 15 служители, въз основа на допълнителен критерий за общо прослужено време в А. по вписванията, ищцата е с най-малко прослужено време от 3 години, 6 месеца и 14 дни (само още един служител има с 5 месеца по-голям стаж, а всички останали са със стаж между 6 и 7 години). Така ищцата е класирана на трето място сред най-ниско оценените общо 92 служители. С исковата молба ищцата е изложила твърдения, че при оценяването не е съобразена липсата на отменени от съда обжалвани откази за вписване, постановени от ищцата; положителните резултати от работата й не са съобразени при изготвяне на годишното оценяване за 2014 г. и 2015 г.; при оценяването й за 2014 г. не е извършена междинна и окончателна среща с прекия ръководител; не са ясно формулирани критериите за професионален опит и следдипломна квалификация; неправилно са въведени елиминационните критерии за общо прослужено време в А. по вписванията и за по-голям сбор от последна годишна оценка и последна оценка за допълнително възнаграждение с оглед постигнати резултати. Съдът е приел, че пред първа инстанция ищцата не е релевирала други конкретни доводи по повод представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства за извършване на подбора, поради което при липса на други своевременно въведени спорни факти във връзка със законосъобразността на проведения подбор и конкретно с начина на оценяване на определени действителни качества, не следва да се обсъждат, тъй като съдът дължи служебен контрол за законност на подбора само по доводите, заявени с исковата молба. В тази връзка оценяването на трудовите функции по степен на изпълнение при извършването на подбора е въпрос на целесъобразност, предоставен на работодателя, като той не е длъжен да оцени изпълнението на абсолютно всички трудови задължения. По отношение на оплакването, че данните за брой отменени от съда обжалвани откази за вписване, постановени от оценяваните служители, съдът е изложил съображения, че това обстоятелство е взето предвид при изготвяне на годишните оценявания за 2014 г. и 2015 г., като може да се извлече посредством подписаните от работодателя и ищцата формуляри за оценка на изпълнението на длъжността през същите две години (сред описаните цели на индивидуалния работен план основно място заема именно произнасянето по заявленията за вписване и мотивираното постановяване на откази – в този смисъл е заложено изискването за законосъобразност на отказите за вписване, като показател за качество на работата). А видно от справката за 2014 г., ищцата има два отменени от съда отказа за вписване. При липса на ясно уточнение, кои са останалите положителни резултати от работата на ищцата, които твърди, че не са съобразени при изготвяне на годишното оценяване за 2014 г. и 2015 г., съдът е приел, че не дължи проверка за подбора в тази насока (въпреки, че оценяваните положителни резултати са подробно очертани именно в подписаните от работодателя и ищцата формуляри за същите две години – разглеждане, проверка и произнасяне по заявленията за вписване, мотивиране на отказите, повишаване на квалификацията, съобразяване на измененията в нормативната уредба на търговския регистър, участие в организирани обучения, самоподготовка, участие в процеси на подобряване и оптимизиране на дейността на търговския регистър, а при необходимост и в разработването на нормативни и административни актове, участие в дискусии и работни групи – по всички тези обективни критерии за професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ, видно от формуляра за 2015г., само един служител е оценен с оценка „неприемливи резултати“, общо 21 служители, сред които ищцата, са оценени с „приемливи резултати“, а останалите служители на същата длъжност са оценени с оценки „добри резултати“ или „много добри резултати“). По отношение на възражението на ищцата, че при оценяването за 2014 г. не е извършена междинна среща с прекия и оценяващ ръководител, съдът е приел, че същото е неоснователно, доколкото е изготвен коментар на работодателя, подписани и от ищцата, при това без възражения, след подобна междинна среща от 31.07.2014 г. В протокола за извършен подбор, достатъчно ясни са формулировката и разграничението на показателите за професионален опит и следдипломна квалификация, касаеща квалификация във връзка със заеманата длъжност, отделно от образователната степен, а изискването за професионален опит е свързано със заеманата длъжност, т.е. с преценката за изпълнение на нейните характерни трудови функции. Въззивният съд е приел, че нямат характер на елиминационни, показателите за общо прослужено време в А., както и за по-голям сбор от последна годишна оценка и последна оценка за допълнително възнаграждение с оглед постигнати резултати, доколкото същите изцяло съответстват на правнорелевантните спрямо подбора качества на служителя – квалификация или ниво на изпълнявана работа. Предвид изложеното, искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е отхвърлен като неоснователен, както и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата от преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях. В исковата молба и във въззивната жалба не се твърди, че подбор не е извършен нито че са неизвестни критериите, по които е извършен. Не се оспорва също, че преценките в осъществения подбор се основават на действителни качества на работинка. Оспорва се законосъобразността на приложените критерии и относителната тежест на всеки от тях. При тези предявени основания в исковата молба и тези оплаквания във въззивната жалба въззивният съд не може да се произнесе по доказателствената сила на протокола за извършен подбор. По този и останалите (произтичащи от него) процесуалноправни въпроси не може да се произнесе и Върховният касационен съд, тъй като те се повдигат за първи път в касационната жалба. Повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката, по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. Протоколът на комисията за подбор не е официален документ и представен като единствено доказателство по делото, той не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът оспорва факта на извършването на подбора или използваните критерии. Същото важи и за доказването на действителните качества на работника. В случай на оспорване работодателят може да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Протоколът е частен свидетелстващ документ, неподписан от работника и своя доказателствена сила той няма, но протоколът не е „правно нищо“. Ако едно или повече от лицата, които са го подписали, потвърдят подписа си, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на протокола, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си участници в комисията.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9264/21.12.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 12373/2016.
ОСЪЖДА А. К. Й. да заплати на А., сумата 200 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.