O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 18.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 305 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 70203/15.12.2009 година на С. Н. М., заявена чрез адв. И срещу Решение Nо 4456 от 20.10.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 2051/2008 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА , с което е отменено Решение от 29.10.2007 година по гр.д. Nо 6045/2005 година на СРС и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният срещу С. К. Н. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с доводи за необходимостта от произнасяне , което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по процесуално правния въпрос : при спорове за право на собственост върху недвижими имоти, които са били предмет на частен писмен договор, сключен след 06.12.1941 година до края на 1946 година. при настъпил вещно-правен ефект на договора, подлежат ли на изрично доказване в процеса всички предпоставки на чл. 1 от Закона за уреждане на правата на купувачите с частни договори /1946 г./ и кой носи доказателствената тежест да се установят посочените факти .
Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, се обосновава с довод , че обжалваното решение е постановен в противоречие установената съдебна практика по въпроса „от кой момент настъпва отчуждителното действие по ЗОЕГПНС и от кой момент правото на собственост преминава в патримониума на държавата , ако лицето от която се отчуждават недвижимите имоти е техен собственик .становената съдебна практика приема , че това е датата на постановлението на МС за потвърждаване решението за отчуждаване на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС- Решение Nо 111 от 13.09.1065 година по гр.д.Nо 91/1995 година на ОСГК на ВС, ПП ВС 1-68 Г., Решение Nо 405 от 21.07.1997 година по гр.д. Nо 173/1997 год. на 5-чл. състав , а с решението на въззивния съд е прието, че това е моментът на актуването на недвижимия имот като държавен.
На посоченото основание- чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , се поддържа допустимост на касационното обжалване и по процесуално-правния въпрос- „какви са надлежните доказателства , за извършено изменение на отчуждителната част на решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС” касаещо промяна на лицето-собственик на отчуждения имот. Решението на въззивния съд по този въпрос, зачитането на ‘контролен лист” дори без да е посочен издателя му, е в противоречие с съдебната практика , обективирана в Решение Nо 48 от 14.05.1962 годна по гр.д. Nо 89/62 година , ТР Nо 47 от 03.05.1963 год. по гр.д. Nо 30 /63 г. на ОСГК на ВС, сочеща че подобно изменение се извършва след съдебна процедура.
С втора касационна жалба вх. Nо 66402/01.12.2009 година Г. А. Й., К. Й. В. и М. Й. В., чрез адв. З обжалват въззивно Решение Nо 4456 от 20.10.2009 година , постановено по гр.възз.д. Nо 2051/2008 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА , с което е отменено Решение от 29.10.2007 година по гр.д. Nо 6045/2005 година на СРС и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният срещу С. К. Н. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа , според изложението, на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради произнасяне с обжалваното решение на СГС „по материално-правни и процесуални въпроси противоречиво разрешаване от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, формулирани както следва: 1./ ”Процесуално допустимо ли е въззивния съд да се произнесе и признае право на собственост на незаявено правно основание? 2./ Процесуално допустимо ли е да се обсъждат в съдебното решение ненаведени твърдения и доводи, от която страната не е заявила , че черпи права? 3./ Каква е праната природа на актовете на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, как се отменят и/или изменят същите? 4./ Какво е действието им спрямо субектите -участници? 5./ Какво е правното действие на частните писмени договори , сключени преди 1.01.1947 година, без достоверна дата спрямо жилищния фонд, съгласно чл. 18 от ЗОЕГПНС? 6./ Какво е правното значение на правните твърдения на страна, направени пред друг съд по друго дело, което е приобщено като цялост към доказателствения материал по делото? 7./Какво е правното значение на акта за държавна собственост , издаден на основание НДИ – конститутивно или декларативно действие,и има ли той доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства ? 8./ Налице ли е правна възможност да се придобие по давност имот-държавна собственост чрез владение в период от 1950 година до 1922 година ? 9./ Налице ли е възможност да се придобие право на собственост на имот при условията на ЗРПВПВННИ от нежител на населеното място, за което се прилага закона ?Заличава ли се действието на давността по отношение на имоти, възстановени по реда на ЗВСОНИ ? Към изложението са приложени 10 бр. съдебни актове- Решения на ВКС, без да се сочи кой към кой от поставените въпрос е относим.
По делото има подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация С. К. Н. чрез адв. С.Стефанова- САК, с който се излагат съображения за липсата на обосновано посочени конкретно основания за допустимост на касационното обжалване в касационната жалба на Г. Й. , К. В. и М. В. , а по отношение на касационната жалба на С. М. се поддържа , че липсата на обосновка за наличието на релевираните основания в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, не дават възможност да се извърши изисканата селекция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за данъчните оценка на процесния недвижим имот от 23 981 лв.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .
За да отхвърли ревандикационните искове, заявени от Г. А. Й., К. Й. В. и М. Й. В. и С. Н. М., като наследници на покойния П. / П. / В. eлинов , решаващият съд е приел, че по отношение на процесния имот- парцел ****span>VIII-80 в кв. 22 по ПУП на София, м. НПЗ „Х”, с площ от 998 кв.м. , не са налице основанията да настъпи реституцията ex lege на чл. 1 ЗВСОНИ по отношение на претендираната част от отчуждения по ЗОЕГПНС недвижим имот- нива от 10 .800 дка в лицето на наследодателя П. В. Прието е , че претендирия имот , към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ не се намира в патримониума на държавата , тъй като : за частта от 513 кв.м./ ПИ пл. Nо 80/, продадена от П. В. на К. З. Н. с частен писмен договор от 15.09.1946 година, вещно-правният ефект на продажбата е настъпил след вписване на този договор от 27.12.1947 година по силата на Закона за уреждане правата на купувачите на недвижими имоти с частни договори /1947 г./, а частта от 478 кв.м. / ПИ пл. Nо 1157/ е придобита по давност от наследодателя на ответника /НА Nо 142/1975 г./ преди влизане в сила на ЗСГ.
С разясненията на ТР 1 / 2009 година на ОСГКТК се прие , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правния или процесуално- правен въпрос следва да е въпрос, включен в предмета на спора , който е от значение за изхода по конкретното дело и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
По изложението към касационната жалба на касатора С. Н. М.
Поставеният с изложението материално- правен и процесуално-правен въпрос : при спорове за право на собственост върху недвижими имоти, които са били предмет на частен писмен договор, сключен след 06.12.1941 година до края на 1946 година. при настъпил вещно-правен ефект на договора, подлежат ли на изрично доказване в процеса всички предпоставки на чл. 1 от Закона за уреждане на правата на купувачите с частни договори /1946 г./ и кой носи доказателствената тежест да се установят посочените факти , не е бил в рамките на развития фактически и правен спор по делото , поради който факт в касационната жалба се поддържа довод , че е на ответника са признати права на нерелевирано основание / виж касационна жалба-решението е неправилно, тъй като СГС се е произнесъл по незаявено искане , признал е правото на собственост на ответника по незаявено правно основание, тъй като твърденията на страната са били , че правото му на собственост е на основание давностно владение, няма позоваване на права , придобити на основание Закона за уреждане правата на купувачите на недвижими имоти с частни писмени договори”./
Макар , че именно с приложението на чл. 1 от Закона за уреждане на правата на купувачите на недвижими имоти с частни договори да е обоснован извод на съда за наличие на правно основание за придобиване на част от процесния имот , то след като по делото не е имало спор при какви условия може да се зачете частния писмен договор в контекста на формулирания с изложението въпрос, то не може и да бъде обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд с оглед уеднаквяване на съдебна практика за точното приложение на закона и за развитие на правото в смисъла на т.4 на ТР 1/2009 ОСГКТК на ВКС- а именно касаторът да е обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона.
Поставеният от касатора М. въпрос, разрешен с обжалваното решение в противоречие установената съдебна практика „от кой момент настъпва отчуждителното действие по ЗОЕГПНС и от кой момент правото на собственост преминава в патримониума на държавата , ако лицето от която се отчуждават недвижимите имоти е техен собственик , както и въпроса за „какви са надлежните доказателства , за извършено изменение на отчуждителната част на решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС”, също не са въпроси , мотивирано развити с обжалваното решение ,тъй като не са били предмет на спора , развил се по делото. Мотивите на съда са били в насока, че процесния недвижим имот като цяло не е бил в обхвата на отчуждаването по ЗОЕГПНС и причините за това, без да са развити каквито и да е доводи от решаващия съд в насоката на поставените от страната-касатор въпроси. В разясненията на ТР 1/2009 година по приложението на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е посочено, че следва да е налице противоречие на „обуславящият изхода на делото в обжалваното решение въпрос, с дадено разрешение на съшия въпрос по приложение на парната норма в друго вляло в сила решение. Посочената в изложението съдебна практика по приложението на посочените материално и процесуално правни норми не се покрива с въпросите обусловили изхода на правния спор с решението на въззивния съд, предмет на обжалване.
По изложението към касационната жалба на касаторите Г. А. Й., К. Й. В. и М. Й. В.
Въпреки ЗАДАДЕНИТЕ 9 въпроса , по някои от които въззивният съд не е формирал становище в мотивите си , касационният съд не може да се произнесе налице ли са основания за допустимост на касационното обжалване по конкретното дело, доколкото касатора не въвежда конкретни доводи на това кой въпрос в смисъла на правен проблем по делото е обусловил изхода на спора , при постановения краен резултат , в какъв смисъл това решение е в противоречие съдебната практика , и по конкретно с кои от представените решения и в каква насока ще следва да са констатациите му – за противоречива практика по поставения правен проблем /въпрос/ или с оглед необходимостта за уеднаквяване на практиката в насока , посочена с разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 70203/15.12.2009 година на С. Н. М., заявена чрез адв. И касационна жалба вх. Nо 66402/ 01.12.2009 година заявена от Г. А. Й., К. Й. В. и М. Й. В., чрез адв. З срещу Решение Nо 4456 от 20.10.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 2051/2008 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА , с което е отменено Решение от 29.10.2007 година по гр.д. Nо 6045/2005 година на СРС и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният срещу С. К. Н. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: