ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 636
София, 06.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 2 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 530-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. К. от г. Пловдив срещу въззивното решение от 3.02.09год. по г.д. №1482/2008 на ОС-г. Пловдив,VІ г.с-в, с което е осъден касатора да заплати на З. “Б”АД-г. София сумата 5559.49лв. представляваща стойността на имуществените вреди, причинени от К. при управление на л.а. “М” с рег. № У* на л.а. “М”, рег. № С* при ПТП, настъпило на 14.11.04г.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че водачът на л.а. “М” с рег. № У* има вина за настъпилото ПТП. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е била налице невиновна невъзможност за предотвратяване на процесното ПТП, обстоятелство което обосновавало основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил решения на СГС от 28.02.07 год. по г.д. № 1399/06 год., решение №611/9.01.08 год. по т.д. № 520/08 год. на ВКС-ТК, и две решения на САС от 2002 година, които са с предмет суброгационния исдк по чл.402 ТЗ/отм./, но третират различни хипотези и нямат пряко отношение към основополагащия по делото въпрос за вината на делинкветна и реда за нейното установяване.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да уважи така предявения от застрахователя З. “Б”АД-г. София суброгационен иск по чл.402 ТЗ/отм./ въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че причинения вредоносен резултат е вследствие виновното поведение на ответника по иска К. в настоящето производство.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно вината на водача, причинил процесното ПТП.
Съгласно представеният по делото акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление № 1589/13.12.04 година на Началника на РПУ-г. Асеновград е прието от административно наказващия орган, че делинквента А. Х. К. се е движел със скорост несъобразена с пътните условия, обстоятелство обуславящо противоправно поведение-нарушаване на разпоредбата на чл.20 ЗДП, което е в пряка причинна връзка с причинените имуществени вреди на л.а. “М”, рег. № С* Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника по иска, а фактическите констатации в тях не са опровергани от приетата по делото автотехническа експертиза-срвн.т.4 и т.5 от съдебната автотехническа експертиза на инж. С. Невъзможността за установяване от водача на л.а. “М” с рег. № У* след навлизането му в насрещното платно на пътя е именно поради несъобразената с пътните условия скорост, респ. нарушаване на правилото, установено в чл.20 ЗДП.
Изложеното налага извода, че въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса на основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.02.09год. по г.д. №1482/2008 на ОС-г. Пловдив,VІ г.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: