2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 11.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 1222 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Съдебният състав е счел, че по отношение на него намира приложение чл.280 ал.2 ГПК и е прекратил касационното производство. С Определение № 304/16.06.2016 год. по ч.т.д.№ 1254/16 год. състав на ІІ т.о. е отменил обределението с което жалбата е била оставена без разглеждане и е върнал делото на състава за произнасяне по предпоставките за допускане на касационен контрол.
Образувано е по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1150 от 17.06.2014 год. по гр.д.№ 403/2014 год. на Пловдивския окръжен съд са потвърдени Решения № 802 и № 4771 от 2013 год., постановени по гр.д.№ 5195/2012 год. на Пловдивския районен съд, 17 с-в.
С тези решения първоинстанционният съд е приел за неоснователен, предявеният по реда и на основание чл.440 ал.1 ГПК отрицателен иск на акционерното дружество за установяване, че движима вещ, представляваща л.а.”Мерцедес”, срещу която е насочено изпълнението по изп.д.№ 2165/2011 год. на ЧСИ П. И. с взискател [фирма] и длъжник [фирма] не принадлежи на длъжника.
Съдилищата са се позовали на това, че ищецът [фирма] е придобил автомобила от [фирма] в хода на изпълнителното производство – след забраната по чл.451 ГПК.
В касационната жалба [фирма] се позавава на опорочена процедура при връчването на поканата за доброволно изпълнение, която е била връчена чрез залепване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на следния въпрос: „Налице ли са основанията за прилагане на чл.50 ал.2 ГПК относно залепване на уведомление”. В представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] изразява становище, че приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящия съдебен състав за липсата на която и да било от предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол по отношение на посочения правен въпрос произтича от следното:
Преди всичко, посоченият от касатора въпрос няма характеристиката на правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като всъщност съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд неправилно прилагане на процесуалния закон. На второ място, чл.50 ГПК регламентира връчването на съобщения и призовки на търговци и юридически лица. С ал.2 на чл.50 ГПК не е и не може да бъде уредено залепването на уведомление в случай, че страната е напуснала адреса на който е регистрирана. Този способ е приложим съгласно ал.4 на същия член в случаите, които адресът не е напуснат, но няма достъп до канцеларията. Разпоредбите са ясни и недвусмислени и основание за прилагане на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на тях липсва.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1150 от 17.06.2014 год. по гр.д.№ 403/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.