4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
С., 12.10. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Д.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
търг. дело № 53705/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез старши юрисконсулт Запрян И. против въззивно решение № 1201 от 17.02.2015г. по гр. дело № 9773/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр. дело № 31636/2010г. (поправено на гр. дело № 31363/2010г.) на Софийски районен съд, с което Държавата представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 22 942 лв. обезщетение за платени суми по развален договор за концесия от 04.02.2005г., от които 12 968 лв. заплатено концесионно възнаграждение за периода месец юли 2005г. – месец юни 2006г.; сумата 3364 лв. депозит по разваления договор за концесия и сумата 6610 лв. направени разходи за изработка на проект за ПУП и кариерен път, ведно със законна лихва считано от 30.06.2010г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните и задължен ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвокупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите своите фактически и правни изводи. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] чрез пълномощник адв. И. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че първият правен въпрос не обуславя правните изводи на съда, а вторият е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски в размер на 2000 лв., без представен договор за правна защита и съдействие.
Заинтересованата страна Министъра на икономиката, енергетиката и туризма не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 55 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за тълкуване на Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства е поставен от жалбоподателя с твърдение за необоснованост на извода на съда приел, че концедентът не е изпълнил задължението по чл. 8, т.3 от договора „да осигури достъп до подземните богатства -трахиандезити, във връзка с осъществяване предмета на концесията, при условията на този договор и на българското законодателство”, текст който е следвало да бъде тълкуван във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от договора, според които „в случаите, когато осъществяването на концесията и изпълнението на концесионния договор се препятства или затруднява от права на трети лица, концесионерът е длъжен да предприеме самостоятелно правни и фактически действия за постигане на споразумение с тези лица”; респ. „концесионерът може да поиска съдействие от концедента в случай, че предприетите от него действия по ал. 1 са останали без последствия, след като са изчерпани всички правни възможности и е представил надлежни доказателства за това”.
Съдът не е имал основание да поставя на тълкуване неизпълнението от страна на ответника на задължението му по чл. 8, т. 3 от договора, във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от същия договор, тъй като не е било установено върху попадащите в концесионната площ имоти да притежават права и трети лица, наред с държавата. В този смисъл въпросът за тълкуване волята на страните по договора в посочената от касатора зависимост не е обуславящ за изхода на делото и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следва да се има предвид, че необходимостта от тълкуване на договорни клаузи се налага, когато е необходимо да се разкрие действителната обща воля на страните, при наличието на противоречие на отделните уговорки в договора, каквото в конкретния случай, във връзка с поставения правен въпрос, не се установява, като не се смесва тълкуването на правната сделка с нейното доказателствено установяване. Доказването отстранява неяснотата по въпроса, дали и какво именно страните са уговорили, а тълкуването има за задача да установи, какво е действителното съдържание на волята изразена в договора, когато той е доказан. Затова тълкуването започва от там, където свършва неговото доказване.
В изложението за допускане на касационно обжалване, чрез поставените правни въпроси, жалбоподателят се домогва да оспорва фактически изводи на съда, които са извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК и не подлежат на контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд, при приетите от него факти. В тази връзка, доколкото от фактическа страна съдът е приел, че ищецът в качеството му на концесионер, в съответствие с условията на договора по осъществяване на концесията, е предприел действия за промяна предназначението на имотите включени в концесионната площ, чрез изработването на проект за ПУП, за които действия е уведомил държавата като единствен собственик на имотите; уведомил е концедента за издаването на заповед на кмета на [община] и за решението на Общинския съвет, с което заповедта е отменена и е отправил покана до него, като процесуално легитимирана страна да обжалва индивидуалния административен акт – заповедта за отмяна на изменението на ПУП, която препятства промяната в предназначението на земите от земеделски и горски в такива за добив на полезни изкопаеми, поради липса на процесуална легитимация на концесионера, каквито действия не са били предприети от концедента, а от правна страна, че в резултат на бездействието на държавата като собственик на имотите включени в концесионната площ, концесионерът фактически е бил лишен от възможността на получи достъп и да ползва концесионната площ съобразно законовата и договорната цел и предназначение, което е равносилно на неизпълнение на основно задължение по чл. 8, т. 3 от договора и основание за развалянето му по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 67, ал. 2, т. 7 от Закона за подземните богатства и чл. 39, ал. 2 от договора – с изтичането на срока за едностранно писмено предизвестие правоотношението е било прекратено в хипотезата на разваляне, поради виновно неизпълнение на основно договорно задължение на концедента, което има за последица връщане на получените плащания на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД – решения на ВКС по гр.дело № 290/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 222/2009г., четвърто г. о.; търг. дело № 944/2010г., второ т. о. и по приложенията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС; т.д. № 1106/2010г., второ т. о.; гр. дело № 513/2010г., четвърто г. о. и гр. дело № 850/2011г., второ г. о., не влиза в противоречие с приетото по поставените правни въпроси.
Мотивите на въззивното решение са изготвени в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК – съдът е отговорил на оплакванията, доводите и възраженията въведените с въззивната жалба, препратил е към мотивите на първата инстанция по приетата за установена фактическа обстановка на основание чл. 272 ГПК и е изложил собствени правни изводи по основателността на иска.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. п1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски за касационното производство, поради липса на доказателства ответникът по касационната жалба да е направил такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1201 от 17.02.2015г. по в. гр. дело № 9773/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ