О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2441/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 31 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 441/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Свиленградски районен съд по гр.д.№ 859/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против А. „М.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7197/ 23.07.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 5 254,80 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по правни въпроси, разрешени в обжалваното решение и имащи значение за точното прилагане на закона или решавани противоречиво от съдилищата. Тези въпроси според нея са свързани с приложението на чл.17 ал.2 ГПК в бързото производство по трудови спорове; с характера на заповедта за утвърждаване на щатно разписание и основанията за нейната нищожност; със значението на наименованието на длъжностите в утвърденото щатно разписание за валидността на извършено въз основа на него уволнение; със задължението на работодателя да мотивира заповед за уволнение по чл.325 т.12 КТ и да извърши подбор с други длъжности, които не са предвидени за заемане по държавна служба; със значението на висящото административно дело за оспорване на заповед за утвърждаване на ново щатно разписание; с неспазването на правилата за масови уволнения по КТ като основание за незаконност на извършено уволнение.
Ответната страна А. „М.” оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основанията за допускане на обжалването, тъй като не са формулирани относими към правните разрешения на въззивния съд въпроси по чл.280 ал.1 ГПК и не са представени доказателства за наличие на противоречива практика.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „старши митнически специалист” в митнически пункт „К. А.” по трудово правоотношение. Считано от 01.07.2012 г., директорът на А. „М.” утвърдил (въз основа на изменения в нормативната уредба) ново длъжностно разписание на А., включително за митнически пункт „К. А.”. Длъжността „старши митнически специалист” по новото разписание не съществува, заменена е с длъжността „инспектор”, която е предназначена за заемане от държавен служител. При съпоставка на длъжностните характеристики на старата и новата длъжност съдът установил, че няма съществена промяна в присъщите им функции и поради това не може да става въпрос за съкращаване на щата. Съдът извел, че за законността на уволнението е достатъчно обстоятелството, че длъжността е предназначена за заемане от държавен служител, като е ирелевантно дали ищцата е отговаряла на изискванията за заемането й и изявила ли е желание за това.
При тези мотиви на въззивния съд не обуславя въззивното решение въпросът, свързан със значението на факта, че не са спазени правилата за масови уволнения по КТ, тъй като той не е бил повдигнат с въззивната жалба. Съгласно чл.269 ГПК, относно правилността на решението въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата и касаторът не може да се позовава в производството по чл.288 ГПК на въпрос, който не е повдигал пред инстанциите по същество и който именно поради това не е бил разрешаван от тях.
Не обуславят решението и процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.17 ал.2 ГПК в бързото производство по трудови спорове, с основанията за нищожност на заповед за утвърждаване на щатно разписание и със значението на висящото административно дело за установяване на такава нищожност. Тези въпроси са разрешени от ВКС с определенията по ч.гр.д.№ 1344/ 2013 г., І г.о. и по ч.гр.д.№ 5607/ 2013 г., ІІІ г.о., които са задължителни за въззивната инстанция. С първото от тези определения не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивния съд, с което е прекратено производството по иска за обявяване на заповедта за утвърждаване на щатно разписание за нищожна като недопустим. С второто е отменено определение за спиране на производството до приключване на административното дело, образувано във връзка с оспорването на същата заповед, като е прието, че това производство няма преюдициално значение за трудовия спор
Останалите повдигнати въпроси обуславят решението, но не се установява по тях да има противоречива практика, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на доказателства за наличие на противоречива практика е в тежест на касатора. В случая такива не са приложени. В същото Тълкувателно решение е уточнено, че правният въпрос, повдигнат от касатора, може да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при липса на практика или при необходимост от осъвременяване и промяна на такава в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена от ВКС по реда на чл.291 ГПК. Според тази практика (срв. решение № 232/ 22.03.2009 г. по гр. д. № 392/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 268/ 21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/ 2010 г., I. г. о., решение № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/ 2009 г., I. г. о.), единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, за такава, която следва бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение. Без значение е дали заемащият длъжността по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция да бъде назначен като такъв. Тази практика е съобразена от въззивния съд, а по същество решението му е съобразено и с установената практика, според която ако нормативен акт предвижда заемането на една длъжност, за която е имало трудово правоотношение, по служебно такова, работодателят не може да не изпълни тази повелителната норма. В този случай неговите действия по изменение и утвърждаване на щатното разписание, наименованието на вписаните в него длъжности, съставянето на длъжностни характеристики за тях и т.н., нямат значение по отношение на законността на извършеното уволнение. При спор относно наличието на основание за извършването му, съдът проверява единствено дали уволненото лице е заемало длъжността, която по силата на нормативен акт вече трябва да бъде заета по служебно правоотношение. При положителен отговор, нямат значение за законността на уволнението евентуални недостатъци в действията на работодателя по утвърждаване на щатното разписание и длъжностните характеристики.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 31 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 441/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: