О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София, 14.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 851 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, с оглед постановеното определение № 558 от 2.11.2012 год. по ч. гр. д. № 512/2012 год. на Първо гражданско отделение на ВКС за отмяна на предходното определение на настоящия състав за връщане на касационната жалба.
К. Н. И. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Кр. М., обжалва в срок въззивното решение от 15.03.2012 год. по гр. д. № 2549/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.02.2010 год. по гр. д. № 7297/2008 год. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката против [фирма] иск за признаване за установено, че ответното дружество не е собственик на реална част с площ 335 кв. м. от поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], к. „Ч.”, при описаните граници –път, поземлен имот № * и останалата част от имот № *, защрихована в син цвят на скицата на л. 142 от първоинстанционното производство.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това искът бъде уважен и й бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
В изложението към касационната жалба касаторката релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за оспорване на констатациите в констативния нотариален акт, начина на опровергаването им и доказателствената тежест за това е разрешен от въззивния съд в противоречие с друго влязло в сила решение по гр. д. № 1793/2003 год. на Варненския окръжен съд, оставено в сила от ВКС. В него при идентични доказателства е прието, че протоколът за замяна на ТПС комисия с дата 22.12.1963 год., описан в същия констативен нотариален акт, не съществува. Налице е, според касаторката, и противоречиво решаване на въпроса за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като е представено решение по гр. д. № 621/2009 год. на Шуменския окръжен съд, в което е прието, че при оспорване на нотариалния акт ползващият се от него следва да установи при пълно и главно доказване правопораждащите правото факти. Касаторката е формулирала като материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и този за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като поддържа противоречие в решаването му със съдебната практика – Р № 550 от 4.08.2010 по гр. д. № 314/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Р 373 от 10.07.2009 год. по гр. д. № 849/2008 год. на ВКС и Р 472 от 26.04.2006 год. по гр. д. № 3111/2004 год. на ВКС. В тях е прието, че тази разпоредба е приложима при наличие на валидна замяна по ЗТПС /отм./, какъвто не е настоящия случай.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката обосновава с въпроса за допустимостта при едни и същи фактически обстоятелства да се обосновават различни изводи с оглед правната сигурност, което според нея е относимо към точното прилагане на закона.
В писмен отговор ответникът [фирма], чрез адв. В. Д., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението с оглед наличието на задължителна съдебна практика, обективирана в цитираните съдебни решения по поставения обуславящ изхода на спора въпрос за липса на опровергаване на констатациите в констативния нотариален акт относно наличието на замяна на имота от ТПС комисия въз основа на описания протокол.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост относно спорния имот, попадащ в границите на признатия за възстановяване по ЗСПЗЗ на наследодателя на касаторката и намиращ се в терен по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ имот, въззивният съд е приел за доказана легитимацията на ответното дружество за собственик на спорната част от имот № *, придобит по покупко-продажба с нот. акт № */2003 год. Въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства съдът приел, че праводателят на праводателите на дружеството – С. С. е придобил собствеността върху имота на основание замяна по ЗТПС /отм./, за което при съставянето на констативния нот. акт № * от 1968 год. е представен протокол от 22.12.63 год. и удостоверение, че замяната е влязла в сила. Въззивният съд е приел, че в тази му част констативният нотариален акт се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че посочените в акта документи са съществували и са били представени, поради което и оспорването на тези констатации е в тежест на ищцата и същата не е установила липсата им с представените доказателства. При наличието на няколко разпоредителни сделки с придобития по замяната имот и на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила и придобитите по нея права са преминали при последната разпоредителна сделка в патримониума на ответното дружество.
Следователно, обуславящият извода на въззивния съд за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за собственост на спорната реална част от имота е поставеният от касаторката въпрос за оспорване на констативния нотариален акт за придобиване право на собственост по замяна по ЗТПС /отм./ от С. С. и доказателствената тежест за установяване на придобивното основание. Произнасянето по него във въззивното решение действително е в противоречие с решението по гр. д. № 1793/2003 год. на Варненския окръжен съд, в което е прието, че поради непредставянето на посочения в нотариалния акт от 1968 год. протокол за замяната, както и липсата на такъв от посочената дата 22.12.63 год. с оглед представянето на протоколите на ТПС комисията с поредни номера от 31 до 36, в които не се установява такъв от посочената дата, то следва извода за липсата на този правопораждащ правото на праводателя факт, поради което и е неприложим чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и последващите разпоредителни сделки с имота не са прехвърлили собствеността. Това противоречиво произнасяне обаче не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика – решения № № 84 от 11.07.2011 год. по гр. д. № 1764/2009 год. І г. о., 731 от 18.07.2011 год. по гр. д. № 1240/2009 год. І г. о. и 545 от 23.02.2011 год. по гр. д. № 349/2010 год. ІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е постигнато уеднаквяване на противоречивата практика. В тях е прието, че формалната доказателствена сила на констативния нотариалния акт, като документ, следва да бъде зачетена до прякото и пълно опровергаване на факта на удостовереното в него от нотариуса от този, който го оспорва. Нотариалният акт съдържа удостоверителното изявление на нотариуса, че е представен влязъл в сила протокол за замяна по ЗТПС /отм./, поради което и това удостоверяване, докато не бъде опровергано от оспорващата го страна в спора, следва да се зачете, както е приел и възззивният съд в обжалваното решение. Оплакването на касаторката за необоснованост на направения извод не може да бъде обсъждано в настоящето производство, тъй като представлява касационно основание за неправилност на решението.
При наличието на задължителна съдебна практика по горните въпроси, на която въззивното решение не противоречи, то не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По въпроса за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ също не е налице противоречиво произнасяне от въззивния съд с представените от касаторката решения, в това число и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р 550 от 4.08.2010 год. по гр. д. № 314/2009 год. на І г. о., тъй като въззивният съд е зачел правата на дружеството, придобило собствеността след наличието на няколко разпоредителни сделки със заменения по ЗТПС /отм./ имот, с оглед предимството при конкуренцията на правата му с тези на лицата, в полза на които е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ.
В заключение на горните съображения за наличие на задължителна съдебна практика, с която е съобразено произнасянето на въззивния съд по релевантните за спора правни въпроси, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 512 от 15.03.2012 год. по гр. д. № 2549/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от К. Н. И., чрез адв. Кр. М., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: