О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр.С., 15.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 622/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Б. С. и М. Б. В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на С. градски съд от 19.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 2851/ 2009 г., с което е потвърдено определение на С. районен съд по гр.д.№ 31649/ 2007 г. По този начин е прекратено производството по предявените от наследодателя на касаторите И. Б. С. искове против С. С. Б. за обявяване на нищожността, евентуално за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен на 17.05.2005 г. Прието е, че И. Б. С. е бил предявил същите искове по гр.д.№ 10472/ 2007 г., отказал се е от тях и не може да ги предявява отново съгласно чл.233 изр. последно от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е нарушил основни принципи на правораздаването – за правото на всяка страна да бъде изслушана от съда преди постановяване на съдебен акт и за осигуряване на възможност на страните да се запознаят с доводите и исканията на останалите страни. Поради това считат обжалваното определение за постановено в противоречие с определения на ВКС по гр.д.№ 239/ 2009 г. и гр.д.№ 326/ 2009 г. и молят то да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответната по частната жалба страна С. С. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОКГТК).
В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК не е конкретизиран правен въпрос, който да има посоченото в нормата значение, а са изложени твърдения за нарушения на правилата на ГПК. Доводите за нарушени основни принципи на гражданския процес са доводи за процесуални нарушения и могат да бъдат основание за отмяна на атакуваният съдебен акт (срв. чл.281 от ГПК), но не могат да бъдат основания за допускане на обжалването (чл.280 от ГПК). Липсата на формулиран правен въпрос, който да е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното определение, е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за допускане на обжалването, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на С. градски съд от 19.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 2851/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: