5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №`933/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. К. от [населено място] против решение № 868 от 30.05.2012 г. по т.д. № 555/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът e поставил въпроса – „ Има ли споразумението постигнато по наказателно дело силата на присъда…”В тази връзка е изложил разбирането си за установените факти по спора, които според него били доказани в производството и е посочил, че основния спорен въпрос в производството бил този – нищожна ли е или не застрахователната полица, респ. дали има валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество. Посочено е още, че въззивният съд неправилно приел, че представеното по делото споразумение по н.о.х.д. №733/11 на РС – Гоце Делчев имало правните последици на влязла в сила присъда, като този извод на съда бил в противоречие с изброени от страната актове на ВКС. Касаторът е изложил и своето разбиране по поставения въпрос, като е развил оплакване за неправилност на изводите на съда в тази насока. Направил е извод, че ако ВКС, не приеме наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то следва да приеме тези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК чрез разглеждане на въпроса – „ Има ли споразумението постигнато по наказателно дело, силата на присъда, което да обвърже различни страни по гражданското дело”. Страната е развила подробно оплакване и за това, че въззивният съд не е съобразил, че страните в настоящия процес не били страни по наказателното дело, като подробно е обосновано това оплакване. Поддържано е противоречие на този извод със същите изброени във връзка с последиците на споразумението по наказателното дело решения на ВКС, като страната е формулирала и обобщен въпрос в същия на вече поставения въпрос смисъл. Касаторът е поддържал, че въззивният съд не се е произнесъл „правилно” и по въпроса – „действителен ли е договора за застраховка „ гражданска отговорност”, ако полицата която го обективира е антидатирана.” Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на изводите на въззивния съд в тази насока, както и своето разбиране по отговора на въпроса. Посочила е „че страната не може да се позовава на нищожността на договора, ако от поведението й може да се заключи че не е оспорвала действителността на изявлението” и в този смисъл изводите на САС противоречали на изброени решения на ВКС. Изложени са подробни оплаквания за това, че САС не бил обсъдил поведението на застрахователя, което страната подробно е обсъдила в обосноваване на разбирането си за неправилност на крайния извод на съда и е формулирал въпроси в тази връзка, обобщаващи тези оплаквания. В заключение страната е посочила, че при условията на „ евентуалност, ако по някаква причина ВКС, счете че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 или 2 ГПК” то формулираните въпроси следвало да бъдат разгледан и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С молба от 24.06.2013г. касаторът е разгледал и приложил определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по дело между същите страни отнасящо се до обезщетяване имуществени вреди произтичащи от същия деликт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че са хипотетични и фактически, като не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда,а с оплакванията за неправилност на тези изводи, в контекста на становището му по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 Т. на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, по въпроса относно това дали споразумението постигнато по наказателно дело има правните последици на влязлата в сила присъда, страната е сочила противоречие при разрешаването му с решение №175/09г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №25/10г. на ВКС, ІІ т. Тези решения , обаче не обосновават извода на касатора. С първото цитирано решение ВКС е формирал задължителна за съдилищата практика по въпроса- „Доколко постановеното при условията на чл.78а НК решение има обвързваща за гражданския съд сила по отношение вината на дееца”. В разглеждания случай такъв въпрос въобще не е поставян тъй като споразумението, обсъждано от касатора касае документно престъпление и е постановено по реда на чл.381 и сл. НПК. Решение №25/10г. на ВКС ІІ т.о. също третира въпрос, който не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и по който е формирана задължителна за съдилищата практика – „За приложението на чл.222 ГПК / отм./ в хипотеза на постановена оправдателна присъда и възприето ПТП за „ случайно събития” по см. на чл.15 НК и за правните последици на силата на пресъдено нещо/ чл.221 ГПК / отм./по отношение предявени в гражданското производство искове за обезвреда при идентичност на основанието с тези, разгледани в наказателното производство”. Следователно, обсъдените решения на ВКС са ирелевантни и спрямо изложеното от касатора оплакване за това, че било налице и противоречие спрямо приетото от въззивния съд за обвързаност на „гражданскоправните последици на присъдата”с изискването страните участвали в наказателното производство да бъдат идентични с тези участвали в гражданското. Въпросът относно това дали страната може да се позовава на нищожност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на полицата е ирелевантен към случая въобще, тъй като въззивният съд не е приемал нищожност на договора, а е мотивирал недоказаност на съществуването му към момента на застрахователното събитие. В тази връзка изброените съдебни актове на ВКС третиращи въпроси, свързани с приложението на чл.293, ал.3 ТЗ са без правно значение, доколкото както бе посочено въззивният съд не е свързал решаващия си извод с тях, а и не е приемал нищо което да противоречи на правните изводи направени с тези решения. Или с оглед изложеното не се обосновава твърдяното противоречие и съответно наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следователно, страната не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпрос, който е относим само към установяване на общото основание за допускане на касационно обжалване. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, нито е мотивирана необходимост от промяна на съществуващата практика, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С допълнителна молба от 24.06.2013г. касаторът е разгледал постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на ВКС, І т.о. с което не е допуснато касационно обжалване по делото, с предмет- присъждане на неимуществени вреди от процесния деликт между същите страни. Основният довод на страната е, че след като с това определение било прието, че застрахователната полица не е нищожна и тъй като страната счита, че по двете дела въпроса бил идентичен, а именно – нищожен ли е застрахователния договор при доказано престъпление по чл.311, ал.1 НК за отразяване в застрахователния договор на неверни обстоятелства, който въпрос бил формулиран почти идентично и в настоящето изложение, то касационното обжалване следвало да бъде допуснато. Тези доводи са ирелевантни спрямо вече изложеното и съответно не го променят. В случая видно от постановеното от ВКС, І т.о. определение има съществена разлика в разгледаните възражения по мотивите на двете решения/ по решението на СГС е прието, че не е налице нищожност на договора за застраховка, поради липса на съгласие, въпрос който не е третиран в настоящето производство/, но тъй като страната не е представила решението на СГС, което не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, нито е твърдяла противоречие при разрешен с него въпрос, обуславящ предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, следва да се приеме, че с подадената молба страната не променя направените вече изводи. Определението по чл.288 ГПК не формира практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 Т. І1/09г. , а и допускането на решение до касационно обжалване не е свързано с оплакванията на страната за правилност на изводите на въззивния съд, а само с наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, каквото доказване и с допълнителната молба не е осъществено от касатора.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 868 от 30.05.2012 г. по т.д. № 555/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: