О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София, 15.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3357 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Б. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., против определение № 202 от 28 април 2014 г., постановено по гр.д. № 301 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2014 г., с което е отменено разпореждане № 1641 от 27 февруари 2014 г. по ч.гр.д. № 2561 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2013 г. за обезсилване по отношение на длъжниците Р. И. Р. и Б. С. Б. на заповед за изпълнение № 1483 от 20 юли 2013 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение предвид противоречието му с трайната съдебна практика по идентични спорове на ВКС по прилагане разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК – представянето на доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Твърди се, че в процесния случай доказателствата за образуваното дело са представени на съда повече от месец и половина след крайната дата, поради което се оспорва заключението на съда, че очевидната небрежност на ищеца следва да се приема като техническа грешка, въз основа на която въззивният съд да отменя определението на първата инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
По частната жалба е постъпило становище от Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Д., с което се поддържа основателност на жалбата.
Ответникът „Р. /Б./” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., чрез юрисконсулт И. Ц., в отговор на частната касационна жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Срещу същото определение е подадена и частна касационна жалба от Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Д..
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК, предвид несъобразяването на въззивния съд с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 415, ал. 2 ГПК, както и по чл. 100 ГПК. Оспорва се, че банката срочно и съгласно предвидения в закона ред и форма е представила в съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за образуваното исково производство – подадена е молба пред друг съдебен състав, по дело с друг номер и с различни страни, а и не се установява, че към тази молба е приложено копие от иска, като предоставянето на доказателства за образуваното исково производство е станало почти месец след изтичане на законния срок. Заявява се, че неправилно съдът е обсъждал писмени обяснения на деловодител в районния съд, адресирани до лице извън спора – тези обяснения представляват свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими по смисъла на чл. 164 ГПК, а и обясненията не са съществували към датата на постановяване на отмененото разпореждане. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тази частна жалба е постъпило становище от Б. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., с което се твърди основателност на частната жалба.
Ответникът „Р. /Б./” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А. и прокуриста М. П., чрез юрисконсулт И. Ц., в отговор и на тази частна жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема разпореждането на първата инстанция за обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на длъжниците Р. и Б., за неправилно, тъй като банката срочно е предявила в законовия месечен срок иск за съществуване на вземането си срещу длъжниците – при представяне на доказателствата за предявения иск е допусната техническа грешка, като същите са представени по друго дело. Посочено е, че с молба от 5 май 2014 г. ищецът е поискал съдът да приложи писмените доказателства по делото, като е посочена допуснатата грешка, молбата е подадена много преди длъжникът Р. да поиска обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, но молбата не е докладвана своевременно на докладчика по делото, което е довело до постановяване на незаконосъобразния съдебен акт.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че не са налице поддържаните от частните жалбоподатели основания за допускане на касационното обжалване, тъй като нито един от поставените от тях въпроси не е насочен към действително обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Частният жалбоподател Б. поставя един правен въпрос: допустимо ли е отмяна на разпореждане, с което се обезсилва заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист, въз основа на принципно уведомяване на съда, но не по конкретното дело, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Частният жалбоподател Р. поставя въпросите: липсата на изрично изявление от страна на заявителя/кредитор по Глава тридесет и седма от ГПК до съда, издал заповедта за изпълнение, че своевременно е предявил претенцията си в исков процес, представлява ли законосъобразно извършено процесуално действие и може ли това да доведе до визираните в чл. 415, ал. 2 ГПК правни последици; положил ли е дължимата грижа заявителят/кредитор по Глава тридесет и седма от ГПК, за доказване на правно осъществил се факт по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК, имащ за резултат настъпване на благоприятни за него правни последици, като е представил доказателства за съществуването му, но не пред съда, издал заповедта за изпълнение. Посочените правни въпроси и на двамата частни жалбоподатели поставят принципен проблем, който многократно е бил предмет на разглеждане от ВКС, включително в посочената от тях съдебна практика – определение № 360 по ч.т.д. № 282/2010 г., ІІ т.о., определение № 247 по ч.гр.д. № 166/2009 г., ІV г.о., определение № 123 по ч.т.д. № 736/2009 г., І т.о., определение № 124 по ч.т.д. № 20/2010 г., І т.о., определение № 319 по ч.т.д. № 88/2011 г., ІІ т.о., всички постановени в процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК, но в конкретния случай въззивният съд е дал друго разрешение, което не е било предмет на разясняване от съдебната практика – представянето на доказателства за предявен иск по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК, вследствие допусната техническа грешка, е станало по друго дело. Правен въпрос по този извод на съда, както и по съображението, стоящо зад него, за приложението на чл. 62, ал. 2, изр. второ ГПК, не се поставя, което, съобразно задължителните указания на т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, е основание за недопускане на касационното обжалване.
Останалите четири правни въпроса на частния жалбоподател Р. (допустимо ли е въззивният съд, при формиране на решаващата си воля, изразена в мотивите на постановения от него акт, да анализира и да кредитира писмен документ, приобщен към материалите по дело след постановяване на обжалвания пред него акт и не според предвидения в ГПК съдопроизводствен ред; допустимо ли е въззивният съд да установява осъществяването на правно релевантен факт чрез недопустимо в процеса доказателствено средство; допустимо ли е в общото производство по реда на ГПК съдът да обсъжда писмени доказателства, приложени в административно производство, каквито са обясненията на деловодител, за да установи, че доказателствата по чл. 415, ал. 2 ГПК са срочно и надлежно представени; допуснал ли е процесуално нарушение въззивният съд, като е приел за осъществено обстоятелство за служебно известен му факт, без да уведоми страните в процеса за това) също не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като не са относими към основния, посочен по-горе, извод на въззивния съд, а са насочени към част от мотивите, коментираща защо молбата за поправка на допуснатата грешка и посочване правилния номер на делото (което е станало след изтичането на месечния срок) не е била докладвана своевременно на докладчика. Тъй като спорът е относно спазването на срока по чл. 415 ГПК за представяне на доказателства за предявяване на иск от страна на кредитора, каква е причината за закъснение в докладването на подадена след месечния срок молба за отстраняване на допусната грешка, е без значение. Затова и представената в тази връзка съдебна практика не следва да се обсъжда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 202 от 28 април 2014 г., постановено по гр.д. № 301 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: